Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Синът на феите [bg]
Синът на феите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синът на феите [bg]

Электронная книга - «Синът на феите [bg]». Краткое содержание книги:

В новата си поредица за тийнейджъри Филипа Грегъри повежда младите читатели по следите на тъмните сили в средновековна Европа. Италия, 1453 година Когато Изолда навършва 17 години, животът й се преобръща. Грижовният й баща умира и вместо да стане господарка на замъка, в който живее от дете, тя трябва да избере — да се омъжи за груб и отблъскващ принц или да отиде в манастир. Монахиня или принцеса — лесен избор за много момичета, но не и за Изолда. Тя копнее за свобода, но ще трябва да рискува живота си, за да я получи. Седемнайсетгодишният Лука е заставен да служи в таен орден, който се бори срещу греха и настъпването на края на дните. Той без страх се изправя срещу вещици и върколаци, но се оказва неподготвен, когато животът го среща с Изолда — със златисти коси и изкусителни очи — същински паднал ангел. А когато тя е обвинена във вещерство, той ще трябва да избере дали да слуша разума или сърцето си.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 90
Перейти на страницу:

— Магьосничество! — изсъска господарят на Лукретили, с лице, бяло като платно, гледайки надолу към Лука през отвора. — Бог да ни предпази от тях. — Той се прекръсти, сложи палец напряко на показалеца си, наподобявайки кръст, целуна го и се прекръсти отново. — Оковите не са ли счупени?

— Не — Лука ги подритна и те издрънчаха, но не се отвориха.

— Лично ги заключих, не съм сбъркал — каза брат Пиетро, като слезе тромаво по стълбата и потрепери, докато опипваше веригите на стената.

Лука тикна факлата в ръката на Пиетро и започна да се катери нагоре по стълбата към светлината, подчинявайки се на паническото нежелание да остане като хванат в капан в тъмното подземие, от което жените бяха изчезнали така мистериозно. Господарят на Лукретили хвана ръката му и му помогна да изкачи последните стъпала, а после продължи да стои, сключил пръсти с неговите. Лука, почувствал, че собствените му ръце са студени като лед в топлата хватка на другия мъж, изпита облекчение от човешкото докосване.

— Бъдете благоразумен, господин пратенико — каза господарят на Лукретили. — Защото времената са мрачни и ужасни. Това трябва да е магьосничество. Трябва да е така. Сестра ми е вещица. Изгубих я, защото се е предала на Сатаната.

— Къде може да са отишли? — обърна се Лука към по-възрастния мъж.

— Където си искат, след като са се измъкнали от заключени окови и затворено подземие. Могат да са къде ли не — в този свят или в другия.

Брат Пиетро се появи от тъмнината с факлата в ръка. Сякаш беше излязъл от кладенец и тъмната вода се затвори зад него. Той затръшна капака и затвори резето с крак, сякаш се страхуваше от самата тъмнина под краката им.

— Какво ще правим сега? — попита той Лука.

Лука се поколеба, несигурен. Хвърли поглед към господаря Лукретили, който незабавно пое нещата в свои ръце.

— Ще организираме преследването им, обявявайки ги за вещици, но не очаквам да бъдат открити — заяви той. — В нейно отсъствие ще обявя сестра си за мъртва — обърна глава, сякаш за да скрие скръбта си. — Не мога дори да поръчам да отслужват литургии за душата й… Баща, който бе почти светец, и прокълната сестра — и двамата изгубени за по-малко от четири месеца. А той дори няма да я срещне в рая.

Лука му даде един миг да се съвземе.

— Пуснете сестрата-ковчежничка — каза той на брат Пиетро.

Сестра Урсула чакаше пред вратата. Лука зърна любопитната гримаса на Фриз, когато тя влезе тихо и затвори вратата след себе си. Тя забеляза затворения капак и погледна към Лука за обяснение. Благоразумно не се обърна към господаря на Лукретили. Лука предполагаше, че нейните обети й позволяваха само съвсем кратки контакти с мъже, които не бяха ръкоположени за свещеници.

— Какво се е случило, братко? — попита го тя тихо.

— Обвинените жени са изчезнали.

Монахинята рязко вдигна глава, за да размени бърз поглед с господаря на Лукретили.

— Как е възможно? — попита тя.

— Това е загадка — каза Лука кратко. — Моят въпрос обаче е следният: сега, когато нямаме заподозрени, сега, когато вината им е очевидна поради изчезването им и поради начина, по който са се измъкнали — какво трябва да се направи? Да продължа ли разследването си? Или то е приключено? Вие сте сестрата-ковчежничка и в отсъствието на игуменката сте най-старшата в манастира. Какво е вашето мнение?

Видя как тя поруменя от удоволствие, че се беше посъветвал с нея, че я беше назовал като най-старша в манастира.

— Мисля, че завършихте разследването си — каза му тя тихо. — Мисля, че направихте всичко, което някой би могъл да иска от вас. Открихте кой е причина за бедите тук, доказахте какво върши тя, арестувахте нея и нейната робиня — еретичка и ги разобличихте като вещици, а сега тях вече ги няма. Тяхното бягство доказва вината им. Вашето разследване е приключено и — ако Бог е милостив — това абатство е очистено от присъствието им. Можем да се върнем към обичайния си живот тук.

Лука кимна.

— Ще посочите ли нова игуменка? — попита той господаря на Лукретили.

Сестрата-ковчежничка пъхна ръце в ръкавите си и скромно сведе поглед към пода.

— Бих посочил — той се поколеба, все още много разстроен. — Ако имаше някой, на когото бих могъл да се доверя да заеме мястото на моята вероломна сестра! Като си помисля за вредата, която можеше да причини!

— Вредата, която причини! — напомни му сестрата-ковчежничка. — Обителта — опетнена и съсипана, една монахиня — мъртва…

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 90
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)