![Бараяр [Barrayar - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/8/barayar-barrayar-bg-download.jpg)
Бараяр [Barrayar - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Бараяр [Barrayar - bg]». Краткое содержание книги:
Едва успели да прекратят един ужасен международен конфликт, те са изправени пред ново, още по-опасно изпитание — кървава гражданска война.
В техни ръце — и в пряк, и в преносен смисъл — е бъдещето от галактическата империя.
Но не и бъдещето на сина им.
Собственото й настроение не беше от най-добрите. Мислено се връщаше отново и отново към покушението срещу колата и премисляше тревожно случката, която едва не й беше отнела Воркосиган. Успокояваше се напълно само когато той беше с нея, а той отсъстваше все повече и повече. Нещо се готвеше в Имперската щабквартира. Четири пъти беше ходил на нощни заседания и беше предприел някакво пътуване без нея — някаква въздушна инспекция на военни учения, за която не й съобщи никакви подробности и от която се върна уморен до смърт. Идваше и заминаваше в странни часове. Потокът от военни и политически клюки, с които имаше навика да я забавлява по време на храна или докато се събличаше за лягане, пресъхна и се смени с необщително мълчание, макар и да изглеждаше, че Арал се нуждае от присъствието й не по-малко от преди.
Какво щеше да прави без него? Една бременна вдовица без семейство и приятели. Бременността й вече бе стигнала до кулминацията на династичната параноя. А детето й щеше да наследи само насилие. Щеше ли да може да напусне планетата? И къде да отиде? Дали колонията Бета някога щеше да й позволи да се върне у дома?
Дори есенният дъжд и изобилната зеленина в градските паркове вече не й доставяха удоволствие. О, какво ли не би дала за глътка наистина сух пустинен въздух, за родния дъх на солена земя, за безкрайните равнини! Дали синът й някога щеше да разбере какво е истинска пустиня? Тук хоризонтът бе засенчван от сгради и дървета и понякога сякаш се издигаше над нея като огромна стена. А през особено лошите дни стената сякаш се срутваше отгоре й.
В един дъждовен следобед се бе приютила в библиотеката, сгушена върху старо канапе с висока облегалка, и четеше, вече за трети път, една и съща страница от някакъв стар том. Книгата беше образец на печатарското изкуство от Периода на изолация. Английският език, на която беше написана, бе отпечатан с някаква разновидност на кирилицата с всичките й четирийсет и шест букви, използвана някога от всички езици на Бараяр. Днес мозъкът й сякаш се беше размекнал. Тя загаси лампата и затвори очи за няколко минути. После с облекчение видя как в библиотеката влиза лейтенант Куделка и сяда, сковано и предпазливо, пред комуникационния пулт. „Няма да му преча, поне той има да върши истинска работа“ — помисли си тя, все още без да се връща към книгата си. Компанията му я успокояваше.
Той поработи само една-две минути, после изключи с въздишка машината и се вгледа разсеяно в празната камина. Все още не бе забелязал Корделия. „Значи не само аз не мога да се съсредоточа. Може би е от това мрачно време. Изглежда, оказва потискащ ефект върху всички…“
Куделка взе бастуна си и прокара длан по гладката му повърхност. После го стисна здраво и тихо и бавно освободи пружината. Погледна блестящото острие, което като че ли искреше със своя собствена светлина в сумрака на стаята, и сякаш се замисли върху модела и изящната изработка. После обърна сабята с дръжката нагоре и насочи върха й над лявото си рамо. Зави с носната си кърпичка острието, за да може да го хване, и започна лекичко да притиска върха в шията си — точно на мястото на сънната артерия. Лицето му бе замислено, дланта му стискаше острието нежно, като че ли то беше ръката на любимата му. Внезапно той стисна по-здраво.
Корделия рязко пое дъх и почти изхълца, и той се стресна. Вдигна поглед, забеляза я и стисна устни, лицето му стана тъмночервено. После отпусна сабята. Тя остави бледа следа на шията му — гердан от няколко рубинени капчици кръв.
— Простете… не ви видях, миледи — каза дрезгаво той. — Не ми обръщайте внимание… Нали знаете, аз просто така…
Известно време се гледаха мълчаливо. После думите се откъснаха от устните й против волята й:
— Мразя това място! Страхувам се непрекъснато.
Тя обърна лице към облегалката на канапето и за свой собствен ужас се разплака. „Престани веднага! Не пред Ку! Човекът си има достатъчно истински неприятности и без да стоварваш върху него своите въображаеми проблеми.“ Но не можеше да спре сълзите си.
Той се надигна разтревожено, приближи се куцайки и приседна колебливо до нея.
— Не плачете, миледи. Аз просто така, на шега. — Той я потупа несръчно по рамото.