Бараяр [Barrayar - bg]

Пьотър сви устни и я погледна предизвикателно.

— Навярно ще стигнеш и до кон — каза той на Майлс. — Заслужи го, като се учиш добре.

— Може ли да започнем сега?

— Първо трябва да оправят ръката ти — каза твърдо Корделия.

— Но не трябва да чакам, докато заздравее, нали?

— Това ще те научи да не тичаш насам-натам и да не чупиш разни неща.

Пьотър погледна Корделия през полузатворените си клепачи.

— Всъщност правилното обучение започва на плаца. Не ти се разрешава да използваш ръцете си, докато не усъвършенстваш стойката.

— Така ли? — попита Майлс, поглъщайки благоговейно думите му. — И какво още?…

Когато Корделия тръгна да намери личния лекар, придружаващ пътуващия цирк, уф, антураж на Арал, Пьотър вече бе хванал коня си — твърде ефектно, макар че Корделия се чудеше дали захарта в джобовете му не е помогнала — и обясняваше на Майлс как да сложи правилно оглавника, от коя страна на животното да застане и накъде да гледа, докато го води. Достигащо едва до кръста на стареца, момчето попиваше като гъба, извърнало нагоре страстно съсредоточеното си лице.

— Искаш ли да се обзаложим кой кого ще води при конете в края на седмицата? — промърмори в ухото й Арал.

— Няма спор. Трябва да кажа, че месеците, които Майлс прекара обездвижен в онази ужасна гръбначна скоба, го научиха как да очарова. А това е най-ефикасният дълготраен начин да установиш контрол над хората около теб и съответно да наложиш волята си. Радвам се, че не реши да усъвършенства хленченето като стратегия. Той е най-волевото малко чудовище, което съм срещала, но го прави така, че да не го забелязваш.