Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
— Да, но дотогава ще сме я омъжили, а трябва да признаеш, че майка й е много мила жена — опита се да я успокои Частити. — Знам, че трябваше да се посъветваме с вас, преди да ги поканим, но татко ми стовари тази вест като гръм от ясно небе.
— Според мен това е добър знак — усмихна се Прюдънс. — Освен това къщата е негова. Може да кани, когото си поиска.
— Правилно — кимна Констанс. — Да се радваме, че се е съвзел и е съгласен да празнува Коледа. Още ли не е казал нищо за разходите по изхранването на толкова много гости?
— Още не — каза Частити. — В момента е романтично настроен и не го е грижа за баналностите на реалността.
— Щом като всички ще се съберат за Коледа, можем да си спестим замислената вечеря — предложи Констанс. — Не е нужно да го убеждаваме да приеме.
— Мисля, че чух стъпките му. — Частити наклони глава и се вслуша в разговора, който се водеше пред вратата на салона. Баща им говореше с Дженкинс.
След минута лорд Дънкан влезе и дъщерите му се надигнаха да го посрещнат.
— Много се радвам да ви видя заедно, скъпи мои. Все едно сме се върнали в старите времена — поздрави той, като потриваше ръце. Вечерната баня и няколкото чашки уиски бяха оцветили бузите му в розово. — Наляхте ли си вече шери?
— Още не — отговори Констанс. — Чакахме те.
— Оставете на мен. — Той отиде до бюфета, където бяха наредени гарафите. — Има ли някаква особена причина, която ви е събрала днес?
— Никаква — каза Прюдънс. — Просто решихме да прекараме една вечер със скъпия си татко.
Лорд Дънкан се обърна с две чаши шери в ръце и измери дъщерите си с внезапно събудило се подозрение. Те срещнаха погледа му с невинни усмивки. Той подаде чашите на Констанс и Прюдънс и наля една чашка за Частити. След това застана със своето уиски до камината, много представителен в черния си костюм, истински баща на семейство. Закръгленото коремче, на което блестеше златен джобен часовник, издаваше, че не е човек, който си отказва сладостите на живота.
— А къде са мъжете ви? — попита той и отпи глътка уиски. Подозрението му не беше изчезнало.
— О, имат друга работа… или поне Макс има.
— Гидиън отиде на театър със Сара — съобщи Прюдънс. — Дават „Както ви харесва“. Тъкмо я разглеждат в училище.
Лорд Дънкан кимна бавно. Обясненията звучаха достоверно.
— Частити каза ли ви вече кой ще ни гостува за Коледа?
— Да, татко. Идеята ти е прекрасна — отговори Констанс. — Контесата ми изглежда очарователна жена.
— Сигурна съм, че голямата компания ще въодушеви Сара — присъедини се усмихната Прюдънс. — Лелите й и без това са влюбени в нея. Ужасно я глезят.
— Какви забавления сте планирали? — попита лорд Дънкан.
— Засега никакви — отвърна Частити с поглед към сестрите си. — Трябва ли да измислим нещо специално?
— Смятам, че контесата очаква да се забавлява — обясни лорд Дънкан. — Не мислите ли, че е редно да поканим някои от съседите? На няколко питиета, не на вечеря.
— Най-добре на втория ден, след лова — предложи Констанс.
— Вечерята е сервирана, милорд — съобщи от вратата Дженкинс.
— О, много добре. — Лорд Дънкан потри ръце. — Донесохте ли от избата „Шато Талбо“ Дженкинс?
— Разбира се, милорд. Две бутилки.
— Добре, много добре. — Той въздъхна тихо. — Последните две бутилки. Няма да намеря друго такова вино. Но реших, че поводът си заслужава, скъпи мои. Рядко ни се случва да седнем заедно на една маса.
— Защо смяташ, че няма да намериш друго такова вино, татко? — попита Прюдънс, докато вървяха към трапезарията.
Лорд Дънкан въздъхна меланхолично.
— Защото е твърде скъпо за нашия бюджет. Когато го купих, платих за него цяло състояние. Само бог знае колко ще струва сега.
Сестрите си размениха учудени погледи.
— Виж, татко, нямаш причини да си отказваш каквото и да било — започна Прюдънс. — Вярно е, че трябва да се ограничаваме, но когато Кобхъм се оттегли, ще отпаднат например разходите за коне и кола. Освен това вече намерих наемател за имота на село. Това означава допълнителен доход и той е повече от достатъчен, за да си купуваш добро вино. — Естествено тя беше достатъчно умна да не спомене за нарастващите доходи от „Мейфеър Лейди“. Баща й не искаше да чува за този източник на пари.
— Има още нещо, което бих желал да обсъдя с дъщерите си — заяви лорд Дънкан и посегна към лъжицата за супа. — Прюдънс и Констанс вече имат собствени домакинства и нямат причини да се занимават и с тукашното.
— Но ние сме го правили толкова дълго, татко, че вече не можем да престанем — засмя се Констанс.