Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
„Господин кардинал,
Благодарение на Вашите добри съвети и особено благодарение на Вашата твърдост аз победих и обуздах една слабост, недостойна за крал. Вие уредихте тъй умело моята бъдеща участ, че благодарността ме спря в минутата, когато исках да разруша вашия труд. Разбрах, че напразно искам да се отклоня от пътя, който ми начертахте. Разбира се, нещастие би било за Франция, нещастие би било за семейството ми, ако пламне раздор между мене и моя министър.
Обаче това би се случило с положителност, ако вземех за жена Вашата племенница. Напълно съм убеден в това и отсега нататък няма да се противя на моя жребий. Готов съм да се оженя за инфантата Мария Тереза. Можете веднага да започнете преговорите.
Ваш любим
Луи.“
Кралят прочете писмото втори път и след това го запечати собственоръчно.
— Дайте това писмо на господин кардинала — каза той.
Камерюнкерът излезе. Пред вратата на Мазарини той срещна Бернуен, който чакаше с трепет.
— Е, какво? — попита камердинерът на министъра.
— Ето едно писмо за негово високопреосвещенство, господине — отговори камерюнкерът.
— Писмо! Ние го чакахме след днешната малка утринна разходка.
— А, вие знаехте, че негово величество…
— В качеството на пръв министър службата ни задължава да знаем всичко. И в това писмо навярно негово величество моли, настойчиво моли, нали?
— Не зная, но той въздъхна доста пъти, докато го пишеше.
— Да, да, да, знаем какво значи това. От щастие се въздиша също тъй, както и от скръб, господине.
— Но кралят съвсем нямаше вид на щастлив човек, когато се завърна, господине.
— Навярно не сте видели добре. При това вие сте видели негово величество едва когато се е завърнал, защото той беше придружен само от лейтенанта на мускетарите. Но аз гледах през телескопа, когато негово високопреосвещенство се уморяваше да гледа… Уверявам ви, двамата плачеха: и кралят, и тя.
— А защо плачеха? От щастие ли?
— Не, от любов и си даваха един на друг клетви за вечна вярност, които кралят ще сдържи с най-голямо удоволствие. И тъй, с това писмо започва изпълнението на тия клетви.
— А какво мисли негово високопреосвещенство за тая любов, която впрочем не е тайна за никого?
Бернуен улови подръка кралския пратеник и му каза полугласно, докато се изкачваха по стълбата:
— Между нас казано, негово високопреосвещенство се надява на пълен успех в тая работа. Зная, че ще воюваме с Испания, но голяма работа! Войната ще задоволи желанията на благородниците. Впрочем господин кардиналът ще даде на племенницата си кралска зестра и дори по-добра от кралска. Ще има пари, празненства и битки: всички ще бъдат доволни.
— А на мене ми се струва — възрази камерюнкерът, като поклати глава, — че писмото е много леко, за да съдържа всичко това.
— Приятелю мой — отвърна Бернуеи, — аз съм сигурен в това, което говоря: господин д’Артанян ми разказа всичко.
— А какво каза той?
— Аз се приближих до него, за да го запитам от страна на кардинала какво се е случило там, без да му откривам нашите намерения, разбира се, защото господин д’Артанян е опитна хрътка. „Драги ми, господин Бернуен — отговори той, — кралят е влюбен до безумие в госпожица Манчини. Само това мога да ви кажа.“ — „О, нима си мислите — казах аз, — че заради тая любов той е готов да наруши волята на негово високопреосвещенство?“ — „Ах, не ме питайте! Аз мисля, че кралят е готов на всичко. Той е крайно упорит и когато иска нещо, непременно ще го направи. Ако си е наумил да се ожени за госпожица Манчини, непременно ще се ожени.“ След тия думи той се раздели с мене и отиде в конюшните, там взе един кон, сам го оседла, скочи на него и полетя като стрела, сякаш дяволът го гонеше.
— Следователно вие мислите?…
— Мисля, че господин лейтенантът на мускетарите знаеше много повече, отколкото искаше да ми каже.
— И, според вас, господин д’Артанян…
— Препуска навярно подир заточените хубавици и прави всичко необходимо за успеха на кралската любов.
Приказвайки така, двамата довереници стигнаха до кабинета на негово високопреосвещенство. Негово високопреосвещенство не страдаше вече от подаграта; той се разхождаше неспокойно из стаята, като слушаше при вратите и поглеждаше прозорците.
Бернуен влезе, последван от камерюнкера, на когото кралят беше заповядал да връчи лично писмото на негово високопреосвещенство. Мазарини взе писмото, но преди да го разпечати, изобрази на лицето си нищо не изразяваща усмивка, което е много удобно за скриване на всякакви вълнения. По такъв начин нищо не можеше да се види на лицето му, каквито и мисли да му вдъхне писмото.