Крадеца на зората
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадеца на зората». Краткое содержание книги:
Гарваните са наемен отряд в междуособните войни в Балея. От десетилетие те са верни единствено на себе си и на своя кодекс.
Защо приемат мисия от Школата по тъмна магия? И защо трябва да възстановят Крадеца на зората — заклинанието, което вещае края на света, но трябва да бъде извършено на всяка цена?…
Банкетната зала бе притихнала, когато Гресе излезе за последен път от средището на Търговския съюз.
Денят се изнизваше към здрач и Дензър поведе отряда от главния път към гъсто обрасла с дървета местност. Спря едва когато се увери, че никой не може да ги види от пътя. Всички слязоха от конете и Ричмънд запали малък огън.
Дензър пристъпи към своята кафява кобила, доближи устни към ухото й и изпъна ръка към по-гъстите дебри. Кобилата тръгна в лек тръс натам, следвана от другите коне.
— Хитър номер — одобри Ричмънд.
— Това е нищо — сви рамене тъмният маг.
Седна и опря гръб на дърво, преди да запали лулата си. Котаракът надникна от робата му, скочи на земята и изчезна в треволяците.
— И какъв ни е планът, Дензър? — попита Талан, който още чистеше праха от раздразнените си очи.
— Съвсем прост. Смятаме, че амулетът съдържа разположението на пространствен портал, през който ще влезем в работилницата на Септерн. Предполагаме, че тя е в пространството между измеренията. Според особеностите на знанията, отбелязани на амулета, ще се наложи Илкар да извърши заклинанието за отваряне на портала.
— Никакви проблеми — промърмори елфът. — По цял ден само с пространствени заклинания си служа.
— Тъй… — намеси се Хирад. — Твърде дълго ви слушам да си дърдорите за измерения и портали, а още не ми просветва в главата какви са тези приказки. Имам ли някакъв шанс да обясните така, че да разбера?
Илкар и Дензър се спогледаха. Магът от Ксетеск кимна на мага от Джулаца.
— Всъщност идеята не е толкова сложна — започна Илкар, — но трябва да прескочиш особен праг в ума си, за да се примириш с нея. Истината е, че все още незнаен брой измерения… или ги наричай светове, ако искаш… съществуват едновременно с нашето. Ние, тоест маговете, сме открили две досега, но е очевидно, че те са много повече.
— О, да, очевидно — сви устни Хирад.
— Какво те затруднява? Ушите на елфа настръхнаха.
— Че какво да го притеснява? — подсмихна се Талан. — Казвате, че сте видели дракон в друго измерение, а сега ти ни разправяш как било претъпкано със светове. Нека ти го кажа иначе. Излизаш навън и виждаш небето, земята и морето. Ти обаче искаш от нас да повярваме, че има и още измерения. И макар ние да не ги виждаме, убеждаваш ни весело, че знаете какви са две от тях!
— Извинявай, Илкар — подкрепи ги и Ричмънд, — но всичко това си е стъписващо за нас.
— Ами да — закима Талан. — Как, по дяволите, някому е хрумнало отначало, че тези неща са възможни?
— Дензър? — изви глава подканящо елфът. Котаракът се измъкна от шубраците, сви се в скута на господаря си и впери поглед в лицето му.
— Според нас Септерн се е досетил отрано, но едва ли някога ще установим как го е осенила идеята. Тъкмо той е магът, който пръв подсказал, че има и други измерения освен онова, което ни е известно от прастари времена заради изследването на маната. Да, сега казваме, че е очевидно, но тогава почти всички останали магове му обърнали гръб. Днес пък го наричаме гений… Това била причината да напусне Дордовер и да изгради свой дом.
— И пак нищичко не проумях — безизразно сподели Хирад.
— Доколкото можем да се досетим, нещо в съзнанието на Септерн му е дало способността да долавя тънкостите в потоците и енергиите на маната, които насочват към събития извън нашето измерение. Той е можел да вижда и да усеща недостъпното за всеки друг маг. Септерн си остава уникален. Съжалявам, ако говоря неясно — каза Дензър, — но липсват много от ранните му писания. Поне знаем, че е вниквал в тази страна от магията и е стигнал до знания, чрез които да извършва заклинания за създаване на собствени пространствени портали… ако сме прави в предположенията си.
— Добре, значи приемаме — подхвана Незнайния, — че драконите имат свой, отделен свят, но се свързват с нашия, за да избягат, без да ги е еня дали това ни харесва и дали ние го проумяваме. Какво пречи на драконите от която ще да е враждуваща група да се настанят тук и да властват над нас? И какво има в другите измерения?