Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
— Знаеш ли, ако се пренебрегнат промените, причинени от лекарството, в аурите им, както и фактът, че всички те са силни таланти и че се охраняват от бодигардове, профилите им са присъщи за хора на високи ръководни постове — отбеляза тя. — Мисля, че господин Джоунс е прав. Попаднали сме вероятно на делова среща на хора на високи позиции в „Нощните сенки“.
— Все още нямаме доказателства, че те са от организацията — изтъкна Лутър. — Но съм съгласен, че които да са те, изглеждат като ръководители на корпорации. Иска ми се да знам какво е мястото на Юбанкс в йерархията им.
Тя отново проучваше аурите им.
— Бих казала, че те се възприемат почти като равни, което означава, че са на едно ниво в организацията. Адресните етикети на куфарите им го показват — всички са от Западния бряг плюс един от Аризона.
— Според Фалън „Нощните сенки“ са концентрирани точно на Западния бряг и в Аризона — обясни Лутър. — Може би тези са някакви регионални шефове.
— Определено всички са много приятелски настроени помежду си — каза тя, — но в истинската им същност има много агресия.
— Това и аз го забелязвам — каза Лутър. — Обзалагам се, че всеки от петимата с удоволствие би прерязал гърлото на всекиго от останалите, ако прецени, че това ще му бъде от полза. „Нощните сенки“ е Дарвинов тип организация. Само най-силните и безмилостните се издигат на върха.
Грейс потрепери.
— Нивото на потенциално насилие около тях е много силно, но най-тревожното е, че двама-трима от тях изглежда са започнали да се сдобиват с допълнителни таланти.
— Мислех, че това е невъзможно от генетична гледна точка.
— Не съвсем. Като генеалог знам, че множествените таланти са изключително редки. Но през вековете е имало доста изключения. Работата е там, че те винаги са загубвали ума си и са умирали млади. Получава се прекалена стимулация на мозъка.
— Значи тези таланти имат изкуствен интелект благодарение на лекарството.
— Да. Виждала съм подобно нещо в аурата на господин Крокър, след като се отдаде на тъмната енергия, макар да не знаех какво означава.
— Трябва ни повече информация за Юбанкс. Искам да разбера каква е връзката му с „Нощните сенки“.
— Какво предлагаш?
Той остави чашата с газирана вода на масата.
— Ще направя оглед на стаята му, докато е зает в ресторанта.
Тя потрепери.
— Тази идея не ми харесва.
— Какъв е проблемът? Знаем къде се намира той. Ти ще го наглеждаш, докато аз проверявам апартамента му.
— Как да те предупредя, ако реши да си тръгне от бара?
— Обади се на мобилния ми телефон. От тук ще му трябват пет, може би дори осем минути да прекоси фоайето, да вземе асансьора и после да се придвижи до стая номер шестстотин и четири. Достатъчно време, за да се измъкна, преди той да ме забележи.
— Лутър, знам, че това ще ти прозвучи истерично, но имам лошо предчувствие.
— Права си, наистина звучи истерично. — Той се изправи, без да бърза. — Обади ми се, ако той се отправи към фоайето.
Тя не сподели следващия си аргумент, който не беше по-убедителен от първия. Наблюдаваше внимателно, но никой от петимата опасни мъже, нито бодигардовете им, не обърна внимание на Лутър, който излезе от бара.
Тя остана в очакване, стиснала телефона си в ръка.
19.
Той отключи вратата с ценния инструмент на „Джоунс и Джоунс“, с който Фалън беше снабдил всичките си агенти. Машинално напрегна сетивата си и влезе вътре.
Веднага усети, че не е единственият човек в стаята. Видя горещия пламък на изострени до крайност сетива. Ловец.
Обърна се с лице към заплахата. Бастунът изхвърча от ръката му. Строполи се на пода. Падането беше спасение за него.
Ловецът реагира на сблъсъка, залитна назад и се озова в леглото. Опомни се благодарение на бързите рефлекси, присъщи на таланта му, отскочи от матрака и се изправи на крака.
Лутър дори и не опита да се изправи. Някой, който не притежава подобен талант, не може да победи ловец в директен сблъсък. Вместо това той се съсредоточи бързо и насочи цялата си енергия към аурата на нападателя, за да укроти разгорещената му сила с вълна от успокояващо въздействие.
Ловецът се олюля и отстъпи назад объркан. Отпусна се на леглото.
— По дяволите! — каза той. — Как успя да го направиш?
— Кой си ти? — Лутър продължаваше да изпраща потискащата енергия към ловеца. Изправи се. — Какво правиш тук?
В стаята беше пълен мрак, но това не пречеше на ловеца, той имаше отлично зрение в тъмнината. Лутър не виждаше нищо, освен аурата на мъжа. Това беше достатъчно.