Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Жилбер се усмихваше. Яростта, достигнала до такава степен, му се струваше лудост.
— Внимавайте — каза той, — във Франция няма да има толкова коноп за това, което искате да направите, и въжетата ще станат ужасно скъпи.
— Ето защо — каза Марат — се надявам, че ще се измислят нови средства и по-бързи… Знаете ли кого чакам тази вечер? Кой до десетина минути ще почука на вратата?
— Не, господине.
— Е, добре… Чакам един от нашите събратя… член на Националното събрание, когото познавате по име — гражданина Гийотен…
— Да — каза Жилбер, — този, който предложи на депутатите да се съберат в Залата за игра с топки, когато ги изгониха от Заседателната зала. Много учен човек.
— Добре, а знаете ли какво е открил гражданинът Гийотен? Открил е чудесна машина, която убива хората, без да страдат, защото смъртта трябва да е наказание, а не страдание. Открил е тази машина и някоя сутрин ще я пробваме.
Жилбер изтръпна. За втори път този мъж в това мазе му напомняше за Калиостро. Несъмнено тази машина е същата, за която му беше говорил Калиостро.
— А, ето — каза Марат, — вече се чука. Това е той. Върви да отвориш Албертин, върви да отвориш.
Жената или по-скоро прислужницата на Марат стана от стълбите, където се бе свила полузаспала, и машинално се отправи към вратата с люлееща се походка.
А Жилбер, объркан, ужасен, в плен на някакво зашеметяване, което по-скоро приличаше на световъртеж, инстинктивно се отправи към Себастиен и се приготви да го прегърне и да го пренесе у тях.
— Разбирате ли — продължи ентусиазирано Марат, — това е машина, която работи сама! И само един човек може да я задейства. И с три смени на ножа реже триста глави на ден!
— Добавете също — обади се тих и приятен глас зад Марат, — че може да отреже триста глави без болка, без никакво усещане, освен слабо хладно усещане на врата.
— А! Това сте вие, докторе — провикна се Марат, като се обърна към дребен четиридесет-четиридесет и пет годишен човек, чието спретнато облекло и меко изражение странно контрастираха с Марат. Той носеше в ръка кутия с размер и форма на кутия за детска играчка. — Какво ми носите?
— Макет на прословутата ми машина, скъпи Марат… Но ако не се лъжа — добави дребният човек, като се взираше в тъмното, — това е доктор Жилбер, нали?
— Самият той — каза Жилбер и се поклони.
— Радвам се, че се срещаме, господине. Слава на Бога, че ви срещам, и бих бил щастлив да узная какво мисли за откритието ми толкова важен човек като вас; защото трябва да ви кажа, скъпи ми Марат, че намерих много сръчен дърводелец, който изработва машината ми в реални размери… Скъпо е! Иска ми пет хиляди и петстотин франка! Но никоя жертва няма да ми е достатъчно скъпа за доброто на човечеството… След два месеца ще е готова, приятелю, и ще можем да я пробваме. После ще я предложа на Събранието. Надявам се, че и вие ще й обърнете внимание в чудесния ви вестник, въпреки че в действителност машината ми сама си прави реклама, както и вие го видяхте с очите си, господин Жилбер, но няколко реда в „Приятел на народа“ няма да ни навредят.
— О, бъдете спокоен! Ще й посветя не няколко реда, а цял брой.
— Много сте добър, скъпи ми Марат. Но, както се казва, не искам да направите това слепешката.
И той извади от дрехата си втора кутия, доста по-малка от първата, и шумът, който се чуваше отвътре, подсказваше, че е обитавана от някакво животно или по-скоро от няколко животинки, които нетърпеливо чакаха да излязат от техния затвор.
Този шум не убягна от острия слух на Марат.
— О, какво имаме вътре? — попита той.
— Ще видите — отвърна докторът.
Марат протегна ръка към кутията.
— Внимавайте — извика живо докторът, — внимавайте да не избягат, няма да можем да ги хванем. Това са мишки, на които ще отрежем главите. А вие пък какво ще правите, доктор Жилбер? Напускате ли ни?
— Уви, да, господине — отговори Жилбер, — и за мое голямо съжаление, но синът ми бе ранен тази вечер от един кон, който се обърна на пътя, и бе открит, лекуван и превързан от доктор Марат, когото съм виждал вече при сходни обстоятелства и на когото отново поднасям своите благодарности. Детето се нуждае от чисто легло, от грижи, от почивка. Така че няма да мога да присъствам на интересния ви опит.
— Но ще присъствате на този, който ще направим скоро наистина, нали ми обещавате, докторе?
— Обещавам ви, господине.
— Ще запомня думата ви, чувате ли?