България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
Други искат да възродят обществото (този път истинско!) Съгласно идеите на Ленин-Сталин-Червенков Нина Андреева. Със своята твърдолинейност губят възможността да защитят дори онази част от идеите си, които днес могат да се отстояват. С неадекватната си позиция те всъщност помагат на Мафията: от една страна, отблъскват масите от левите идеи, а от друга — увличат малка, но активна част от българите в невярна посока.
Трети са заети със спасяването на планетата и на целия Космос, с прераждането на душите, с трансцеденталните проблеми на човечеството и с всякакви отвлечени (не непременно безсмислени!) Проблеми, с които един свободен любознателен човек би запълвал времето си. Мафията великодуишо включва някои техни изяви в своите манипулативни технологии.
Могат да се посочат и други огнища на въображаема (макар и искрена) съпротива срещу безчинствата на Мафията-„елит“. Те не й причиняват реални щети, затова тя „демокра-тично“ ги търпи, Като декорация на плурализма. Общото в тези огнища е, че те поставят своите тесни Каузи или просто натрапчиви идеи по-високо от Каузата на цялото общество. Тези хора очевидно не са достигнали до заключението, че намеренията им са неосъществими, докато България е собственост на Мафията.
Затова, ако не броим симулативните апострофи на „синдикатите“ и спорадичните популистки обаждания на „опозицията“, никой не оказва отпор на изкуствено предизвиканите кризи за олио, захар или брашно и на убийствените режими на водата, електричеството и пр., и геноцидът срещу българите се осъществява безпрепятствено.
Оказването на отпор е трудно, особено Когато борещият се не разполага с мощни медии. Тъкмо това налага обединяване на силите за освобождаване на родината ни от Мафията.
Тук не се засягат структури и лица, които развиват дейности, вписани в различни европейски, национални, идеални и прочие организации. Като цяло те участват в манипулативните технологии на „елита“, независимо дали го съзнават, или не.
И накрая, отговор на въпроса, изведен в заглавието: ПОДЛЕЖАТ ЛИ БЪЛГАРИТЕ НА ЗОМБИРАНЕ? НЕСЪМНЕНО, ДА. Това е въпрос на време. Поради националната специ-фика, изтъкната по-горе, този процес се забавя. Засега ние се превръщаме в пещерни хора — Като преходен етап към зомби-рането.
За „дребните“ неща
Която и страна да посетите, вие неминуемо ще ползвате тоалетна. По чистотата на отходните места можете да направите преки изводи за хигиената и битовата култура на жителите на тази страна. Можете да правите Косвени заключения и за манталитета им, гражданската дисциплина в обществото, най-често срещаното поведение на хората… Така този периферен показател, нефигуриращ в никакви статистически справочници, ви създава не само устойчиви впечатления, но и доста правдоподобно мнение за един народ.
Грижливо поддържаните гробища говорят много: потомците на погребаните тачат своите предци, следователно своя род, значи и своята история и родина; това са хора с устойчива ценностна система, придържащи се към традициите и разграничаващи вечното от преходното и сериозното от лековатото. За мъртвите може да е безразлично, но живите се възпитават от спомена, поддържат връзката между поколения-та и не загубват историческата си памет. Занемарените гробища, без да има война или тежко природно бедствие, са признак на разпадащо се общество и на деградиращ и изчезващ народ. Не разложението и деградацията се дължат на неподдържаните гробища, а запустелите гробища са резултат от разложението и деградацията. Й този „дребен“ показател не се съдържа в справочниците, но колко много информация дава!
Често гледаме футболни мачове — на стадиона или по телевизията. Преди срещите на национални отбори се изпълняват химните на страните. Нормално е да видите как строените на терена играчи запяват своя химн. Но често никой не пее — никой не знае текста дори на първия Куплет. „Мила родино, ти си земен рай, тра-ла-ла-ла, ра-ра-ра-ра, ра-ра-ра-му-у…“ никой не е успял да научи думите на химна нито в училище, нито в Къщи. Научаването се затруднява, Когато всяка власт сменя химна. Полезно е да се знае, че французите имат „Марсилезата“ повече от 200 години, а „Дойчланд юбер алес“ е написан още преди създаването на германския райх и е бил национален химн и при Кайзера, и при ваймарската република, и при Хитлер, и сега — той не е обвързан с никакъв политически ре-Жим. Когато всички пеят химна си, те (може и несъзнателно)
Спонтанно изразяват принадлежността си към здрава национална общност. Незнаенето на химна — един формален, но емоционален стожер на нацията — е белег на национален упадък и разпадане на обществото. И отново: нацията се разпада не защото не знае химна, а не знае химна, защото се разпада.