Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
Пожела им довиждане, получи целувки от децата и им връчи приготвения сладкиш за пътешествието им на юг. Щом колата им изчезна от погледа й, Грей изникна зад нея.
— Тръгнаха ли си?
— О — сепна се тя и постави ръка на сърцето си. — Стресна ме — обърна се и заоправя измъкналите се кичури коса. — Мислех, че ще дойдеш да се сбогуваш семейство Свенсън. Малкият Ян попита за теб.
— Половината от тялото ми и повечето от листата ми продължават да носят белезите от лепкавите ръчици на Ян — Грей се ухили и пъхна ръце в джобовете. — Сладко дете, но Бог е свидетел, че не се спря нито за секунда.
— Тригодишните малчугани обикновено са пълни с енергия.
— Няма какво да ми го обясняваш. Позволи им веднъж да ти се качат на гърба на конче и няма отърваваме.
Тя се усмихна при спомена за гледката.
— Двамата бяхте много сладки. Предполагам, че цял живот ще си спомня американеца, който си игра с него в ирландския пансион — тя се загледа в него. — А на тръгване здраво стискаше камиончето, което му купи вчера.
— Камиончето ли? — сви рамене. — Случайно ми попадна пред погледа, докато се разхождах из селото.
— Случайно ти попадна пред погледа — повтори младата жена и кимна. — Сигурно точно така е станало и с двете кукли, които донесе на момиченцата.
— Точно така. Ако искаш да знаеш, имам слабост към ДНД.
— ДНД?
— Децата на другите. А сега вече… — обви талията й с ръце — …отново сме сами.
Тя бързо постави ръце на гърдите му, за да му попречи да я притисне по-силно.
— Трябва да вървя. Чакат ме куп задължения.
Той погледна към ръцете й и вдигна вежди:
— Ще ходиш някъде?
— Точно така, а като се върна, ме чака прането.
— Кога ще го простираш? Обожавам да те наблюдавам в такъв момент. Особено когато духа лек вятър. Невероятно сексапилна си.
— Що за глупости?
Той само се засмя още по-силно.
— Същото може да се каже и когато се изчервяваш.
— Не съм се изчервила — възрази тя, но от топлината, разляла се по бузите й знаеше, че не е така. — Пусни ме, Грейсън. Време е да тръгвам.
— Какво ще кажеш да те откарам — преди да успее да му отговори, той се наведе и леко докосна устните и със своите. — Липсваше ми, Бриана.
— Как така? През цялото време бях тук
— Липсваше ми — тя сведе поглед. Плахият, срамежлив начин, по който откликваше, му даваха странно чувство за мощ „Повишава самочувствието ми“, помисли си той развеселен. — Къде ти е списъкът?
— Списъкът?
— С покупките, които ти трябват. Вечно имаш такъв.
Погледът й отново се насочи към нещо. Зеленикавите й очи бяха бдителни и в тях се забелязваше лека уплаха. Грей усети топлината да тръгва от слабините и да се разлива по тялото му. Пръстите му конвулсивно се стегнаха върху талията и, преди да си наложи да отстъпи.
— Да я караме така, направо ме съсипва — промърмори той.
— Моля?
— Нищо. Взимай си списъка или каквото трябва и да поемаме.
— Нямам списък. Трябва само да отида при майка и да помогна на Лоти да приготви багажа им за пътуването. Няма нужда да ме водиш с колата.
— Разходката ще ми се отрази добре. Колко ще се бавиш?
— Може би два-три часа.
— Ще те оставя, а после ще те прибера. И без това бях решил да изляза — продължи, преди тя да успее да му възрази: — Така ще спестим бензин.
— Добре, ако си сигурен, че не ти се объркват плановете. След минутка ще съм готова
Докато я чакаше, Грей застана на пътечката насред градината. През изминалия месен бе наблюдавал бури, дъждове и ослепителното ирландско слънце. Беше седял в селската кръчма, слушал клюките и националната музика. Беше се разхождал по пътеки, но които фермерите водят кравите от пасбище на пасбище и бе изкачвал порутените виещи се стълби на старинни замъци, където долавяше ехото от войни и смърт. Беше посещавал гробища и бе стоял на ръба на отвесни скали, загледан в океана в краката си.
От всички посетени места нито едно не бе така привлекателно за него, както градината на Бриана. Но не бе съвсем сигурен дали е така заради мястото или заради собственичката. Както и да е, реши той, времето, прекарано тук, ще бъде едно от най-добрите в живота му.
Остави Бриана пред кокетната къщичка в покрайнините на Еиис и тръгна да се разхожда. Близо час се движи но лъкатушещия път край скалите и запечатваше в съзнанието си видяното. Просторът го замайваше, както го замая и Олтара на друида, който привличаше толкова много туристи с жужащите им камери.
Караше без посока и спираше често — на малкия пуст плаж, ако не се брои момченцето и кучето, до нивата, където пасяха кози, а вятърът нашепваше между високите треви, в селцето, където някаква стара жена му отброи рестото от бонбоните с изкривени от артрит пръсти и го дари с усмивка, сияйна като слънцето.