Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Слушаше обвиненията на Дарла и се опитваше да запази спокойствие, но, разбира се, накрая се вбеси и двете си закрещяха — поредният скандал помежду им, само дето този път беше по телефона. Последва размяна на отровни реплики, която Скот би нарекъл „пълна шибания“ и която завърши с дежурната фраза на Дарла:
„Троши си главата. И без това открай време правиш каквото си искаш.“
Естествено след това Лизи загуби апетит и не посегна към парчето чийзкейк, което си беше донесла от ресторанта; още по-малко й се искаше да гледа който и да било филм на Ингмар Бергман…, но искаше Скот. Да! През последните два месеца, особено през последните четири-пет седмици необяснимо защо бе станала напълно зависима от него. Може изразът да беше банален, ала в прегръдките му се чувстваше сигурна — усещане, което не беше изпитвала в обятията на други мъже. Повечето й предишни гаджета предизвикваха у нея или раздразнение, или съжаление. (Понякога мимолетна страст.) От Скот обаче се излъчва доброта, освен това още когато се запознаха, тя усети интереса му към скромната й персона — невероятно е, защото той е по-умен и много талантлив. (За Лизи добротата означава много повече, отколкото други качества.) Освен това Скот говори на език, в който тя жадно се вкопчва от самото начало. Не езика на семейство Дебушър, а друг, който обаче Лизи знае много добре, сякаш го е научила в сънищата си.
Ала какъв е смисълът от особен език, ако няма с кого да разговаряш? Ако няма пред кого да поплачеш? Тъкмо това й се искаше тази вечер. И дума не беше обелвала пред него за ненормалното си прецакано семейство, пардон, на езика на Скот фразата е „откаченото идиотско семейство“ — но днес възнамеряваше да го стори. Налагаше се, иначе имаше опасност да експлодира от мъката, събрана в гърдите й. А той избра именно тази вечер, за да й върже тенекия. Докато го чакаше, мислено се смъмри — така или иначе Скот не знаеше, че е имала ужасен скандал с онази проклетница най-голямата й сестра, обаче след като мина шест часът и седем часът, и осем (девет ли чувам, хайде, някой да вдигне на девет), тя хапна малко от кейка, другото изхвърли, защото бе толкова вбесена, че напълно беше загубила апетит (имаме девет, някой вдигна ли на десет), а когато мина десет часът и пред жилището й на Норт Мейн Стрийт не спря раздрънкан форд, модел 1973 година, с един повреден фар, гневът й се усили.
Както си седеше пред телевизора, без да отпие от чашата с вино и без да гледа природонаучното предаване, което вървеше в момента, гневът й премина в ярост, в същия момент разбра, че Скот все пак ще дойде. „Ще се появи на сцената“, както гласеше популярната фраза. И защо? За да си топне писалката в мастилницата. Поредният бисер на Скот, уловен в езерото на думите, в което всички хвърляме мрежите си. Каква очарователна фраза! Колко очарователни бяха и другите от този род, например „да ръчкаш вълната“, „да направиш двугърба камила“ и много изисканото „да цепнеш сливата“. Елегантни фрази, типични за обитателите на мечтаната Обетована земя. Докато Лизи надаваше ухо за пристигането на форда на „богатото колежанче“ — човек не можеше да сгреши гъргоренето на пробития шумозаглушител — изведнъж си спомни думите на Дарла: „Открай време правиш каквото си искаш.“ Ама, разбира се, ето я малката Лизи, кралицата на целия свят! Прави какво си иска — кисне в скапаното си апартаментче м чака любовника си, който не само закъснява, ами ще се появи пиян до козирката, но пак ще иска да прави секс. Защото всички мъже искаха едно и също. А тя седи на продъненото кресло, купено от вехтошарски магазин, краката й пулсират от умора, главата й — от болка, и гледа по телевизията (образът е „на снежинки“, понеже евтината антена от „Кеймарт“ не подобрява приемането на сигнала) как хиена ръфа мъртва катерица. Лизи Дебушър, кралицата на целия свят, която води интересен и вълнуващ живот.
И все пак наистина ли бе изпитала подличко задоволство, когато стрелките на часовника пълзешком отминаха цифрата десет? Сега, докато със свито сърце се взира в тъмната морава, тя си мисли, че отговорът е положителен. Защото докато измъчвана от главоболието, седеше на продъненото кресло, без да посегне към чашата с евтино вино, и гледаше как хиената разкъсва катерицата, докато дикторът обясняваше: „Хищникът знае, че дълго време няма да има възможност да се нахрани толкова обилно“, беше сигурна, че обича Скот и че знае факти, с които може да му причини страдание.