Чудовищна команда
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #31
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудовищна команда». Краткое содержание книги:
Поли Пъркс спешно трябваше да стане момче. Да отреже косата си и да носи панталони беше лесно. Да се научи да пърди и да се оригва открито, както и да усвои маймунската походка, й отне повече време…
Но вече е в армията и търси изгубения си брат. А има война. Винаги има война. И изведнъж, без подготовка, Поли и бойните й другари се оказват в центъра на военните действия, преследвани от врага. Единствената им утеха е най-хитрият сержант в армията и вампир, жадуващ за кафе. Е… и Тайната. И така, поели към сърцето на врага, те ще трябва да използват целия арсенал на…
Чудовищната команда.
Разнесе се слаб стон. Уозър, насред жалкото съдържание на мешката си, държеше машинката за кафе. Беше сплескана почти неузнаваемо.
— К-к-к… — започна тя.
Умът на Поли заработи на бързи обороти като воденично колело при наводнение. „После всички отнесохме багажа си в задната стая при сламениците, нали така? Значи нещата ни са останали там, докато се биехме с кавалеристите…“
— О, Уоз — простена Шафти — О, боже…
„Кой значи може да се е промъкнал през задната врата? Нямаше никой освен нас и кавалеристите. Може би някой е искал да ни шпионира и между другото да създаде малко неприятности…“
— Страпи! — извика тя. — Сигурно е бил той! Тоя дребен кръшкач се е натъкнал на кавалерията и после се е примъкнал назад да види какво ще стане! За бо… по дяволите, само той е ровил из багажа ни! О, хайде, де — добави тя, като видя облещените им физиономии — представяте ли си Уозър да открадне нещо? Пък и кога да го направи?
— Те нямаше ли да го вземат в плен? — обади се Тонкър, втренчила се в смачканата машинка в треперещите ръце на Уозър.
— Ако си е махнал кивера и куртката, е станал просто един тъп цивилен, нали? Или може да е казал, че е дезертьор. Може да е съчинил всякаква история — сви рамене Поли. — Знаете как се държеше с Уозър. И в моя багаж е бъркал. Откраднал ми е… нещо лично.
— Какво? — запита Шафти.
— Едно нещо, окей? Той просто е искал да… създаде неприятности. — Тя видя как осмислят казаното.
— Звучи убедително — рязко закима Маладикт. — Дребен кръшкач. Добре, Уоз, само извади кафето, пък аз ще се постарая да оправя…
— Н-няма к-к-к…
Той захлупи с ръце очите си.
— Няма кафе? — извика. — Моля ви, у някой да е кафето?
Последва поголовен тараш с поголовна липса на резултат.
— Няма кафе — зави Маладикт. — Изхвърлил е кафето…
— Хайде, момчета, трябва да сложим часови — отдалече се обади Джакръм. — Оправихте всичко, нали?
— Да, серж. Оз мисли, че… — започна Шафти.
— Объркали сме багажа, серж! — бързо се намеси Поли, стремейки се да отклони въпроса от всичко, свързано с липсващи къдрици. — Няма проблеми! Всичко е наред, серж. Няма грижи. Няма никакви проблеми. Няма… нищо, серж.
Джакръм премести поглед от слисания отряд към Поли и обратно, а после пак. Тя усети как погледът му я пронизва, приканвайки я да смени изражението си на безумна, неистова честност.
— Мда-а — проточи той. — Добре. Оправихте се, а? Много добре, Пъркс. Отряд, равнис! Мирно!
— Да, да, сержант, благодаря ви, но не смятам, че е необходимо да сме прекалено официални. — Блауз имаше доста блед вид. — Може ли да разменим две думи, като приключите? И мисля, че трябва да погребем, ъ-ъ, телата.
Джакръм изкозирува:
— Тъй верно, сър! Двама по желание да изкопаят гроб за онези злочести души! Гуум и Тют… какво прави той?
Лофти се бе навела над горящата въглищна пещ. На педя-две от лицето си държеше запален клон и го въртеше насам-натам, втренчена в пламъците.
— Аз ще се оправя, серж — Тонкър пристъпи към Уозър.
— Вие какво, да не сте женени? — обади се Джакръм. — Холтър, ти си на пост. Съмнявам се който и да е сторил това да се върне, но ако се върне, свиркай, ясно? Елате с Игор да ви покажа позициите.
— Няма кафе — изстена Маладикт.
— И без това е гаден боклук — подметна през рамо Джакръм. — Пръв приятел на войника е чашата горещ сладък чай.
Поли грабна канчето с водата за бръснене на Блауз и забързано се отдалечи. Това беше едно от нещата, които човек научава на служба: изглеждай зает. Като изглеждаш зает, никой не се замисля твърде дълбоко с какво точно си зает.
„Гадния, проклет Страпи! Взел е косата ми! Стига да може, ще се опита да я използва срещу мен, това е сигурно. То си е в негов стил. Какво ще направи сега? Е, ще гледа да е далеч от Джакръм, това също е сигурно. Ще изчаква някъде. И на мен ще ми се наложи.“
Отрядът се бе установил на лагер от подветрената страна. Предполагаше се да е място за отмора, понеже никой не беше спал кой знае колко предната нощ, но докато Джакръм разпределяше задълженията, им напомни:
— Има една стара военна поговорка, дето гласи: „Язък за теб.“
И дума не ставаше да се използва колибата, но имаше няколко покрити с чергило рамки, сглобени за навес на отсечените дърва. Онези, на които не бяха дадени задачи, лежаха върху натрупаните клони, които бяха гъвкави и не воняха, и във всеки случай бяха по-добри от пренаселените сламеници в казармата.
Блауз, бидейки офицер, имаше отделен навес. Поли бе скупчила наръч от клонки, за да направи нещо като подложка, която най-малкото беше гъвкава. Тя остави нещата му за бръснене и тръгна да си ходи…