Ерик
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Костадинова-Минковска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ерик». Краткое содержание книги:
Когато Ерик ги насърчава срещу неподготвения за това събитие свят, в главата му се върти надеждата, че Ринсуинд ше изпълни неговите три пубертетски желания.
Вие ги знаете. Обичайните три. Живот за винаги, власт над света, среща с най-красивата жена, живяла някога. Наистина, толкова е просто…
Той се заклещва между първите секунди на Времето, променя бъдещето и среща един твърде необичаен бог. Но това е само началото. И между другото, създава живота на Диска. Ринсуинд трябва да мине през самия Ад. Буквално. След това Адът никога няма да бъде същия…
На следващото пишеше „Мислех, че ще ти хареса“.
Ерик стоеше върху „В името на децата“.
— Много странно, нали? — каза той. — Защо ли тези стълби са така направени?
— Мисля че това са добри намерения — отговори Ринсуинд. — Това е път към Ада, а демоните са, в края на краищата, традиционалисти.
Разбира се, те са непоправимо зли, но не винаги са лоши. И така Ринсуинд вдигна крак от „Ние сме работодатели, предлагащи еднакви възможности“, премина през стена, която след него се затвори и влезе в света.
Би могло да стане, трябваше да признае той, и много по-лошо.
Президентът Астфгл, седнал в оазис светлина насред огромния си тъмен офис, отново свирна в микрофона.
— Хей? — каза. — Хей?
Май че никой не отговаряше.
Чудно.
Вдигна един от маркерите и погледна купчината писмена наоколо. Всичките тези архиви трябва да се анализират, обмислят, преценяват и оценяват, после да се стигне до формулирането на подходящи управленски насоки, да се напише проект за задълбочен политически документ, а после, след съответното разглеждане — да се направи нов проект…
Още веднъж опита с микрофона:
— Хей? Хей?
Няма никой. Все още няма защо да се безпокои, има достатъчно много работа. Времето му беше твърде ценно, за да го пилее.
Потопи крака в дълбокия мек килим.
Гордо изгледа цветята си в саксии.
Чукна сложния набор от хромирани жици и топки, който се залюля и затиктака прилежно.
Разви капачката на писалката си с твърда, решителна ръка.
Написа: „В кой бизнес сме???“
Помисли малко и след това написа внимателно отдолу: „В прокълнатия бизнес!!!“
А това също е щастие. Някакво.