Ерик
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Костадинова-Минковска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ерик». Краткое содержание книги:
Когато Ерик ги насърчава срещу неподготвения за това събитие свят, в главата му се върти надеждата, че Ринсуинд ше изпълни неговите три пубертетски желания.
Вие ги знаете. Обичайните три. Живот за винаги, власт над света, среща с най-красивата жена, живяла някога. Наистина, толкова е просто…
Той се заклещва между първите секунди на Времето, променя бъдещето и среща един твърде необичаен бог. Но това е само началото. И между другото, създава живота на Диска. Ринсуинд трябва да мине през самия Ад. Буквално. След това Адът никога няма да бъде същия…
Ерик се нахили:
— А, да, срещата.
Поеха по широкия коридор.
Ерик истерично се закиска:
— Сега му е времето да хукнем да бягаме, нали? — запита.
— Сега му е времето да си вървим — отвърна Ринсуинд. — Просто си вървим. Главното е да се правим, че не ни пука. Главното е да правим всичко, когато му е времето.
Погледна Ерик.
Ерик го погледна.
Зад тях Ъргълфлогъ издаде звук, който приблизително означаваше „Загрях най-после“.
— Сега ли му е времето? — попита Ерик.
— Май, сега му е времето, да.
Хукнаха.
Адът нямаше нищо общо с онова, което Ринсуинд бе склонен да очаква, въпреки че някои следи подсказваха какъв може би някога е бил — малкото сгурия, например, в някой ъгъл, или някоя диря от изгоряло по тавана. Горещо ли беше, а жегата наподобяваше сгорещен въздух, печен с години в някоя фурна…
Някои казват, че в Ада трябва да има по-различни порядки.
Този факт винаги бе удивлявал много от демоните на служба. Те винаги са си мислили, че да си в ада означава да ръгаш остри предмети в хората, да ги блъскат в езера от кръв и така нататък.
Така е, защото демоните както и повечето хора, не успяват да различат тялото от душата.
Истината се състои в това, че както цели пълчища крале на демоните са отбелязвали, онова, което можеш да причиниш на една душа с нажежени до червено пинсети е крайно понятие, защото дори относително зли и корумпирани души са достатъчно хитри, за да разберат, че след като не притежават съпътствуващото ги тяло и свързаните с него нервни окончания, няма основателна причина, различна от силата на навика, поради която да изпитват мъчителна агония. Затова и не я изпитваха. Във всеки случай, демоните си продължаваха да я карат по същия начин, защото вцепеняващата и безмозъчна тъпота е част от характеристиката за демон, но тъй като никой не страдаше, а демоните също не се забавляваха особено — цялото начинание беше безсмислено. Векове и векове от безсмислици.
Астфгл бе възприел, без да осъзнава какво точно прави, радикално нов подход.
Демоните могат да кръстосват между измеренията и той беше открил основните съставки за особено достойно езеро, пълно с еквивалента на кръвта, така да се каже, за душата. Учете се от хората, каза той на демоните-ръководители. Забележително е онова, което можете да научите от хората.
Вземете, например, някакъв вид хотел. Навярно — английска версия на американски хотел, но управляван със специфично английско гениално умение да заимствуват нещо американско и да отстранят от него смислената му страна, в резултат на което получават бавна бърза закуска, Уест Кънтри и уестърн и, ами същия този хотел.
Ден е, в който се затваря рано. Барът всъщност е само една маса с пастелно-розови дъски, върху която е сложена глуповата кофа за лед; масата е в единия ъгъл и докато отворят, ще минат цели часове. После добавете дъжд и направете така, че единствения възможен канал на единствения телевизор е, да кажем, Уелския четвърти канал и обичайния му сгански „Айстедфоя от Пант-и-гирдл“. И в хотела има само една книга, останала от някоя предишна жертва. От ония, дето името на автора е написано с изпъкнали златни букви, много по-големи от буквите на заглавието, а вероятно на корицата има също и роза с куршум. Половината страници липсват.
И в единственото кино на града дават нещо с надписи и френски чадъри.
И тогава спрете времето, но не и съществуванието, така че започва да ти се струва, че самите косъмчета на килима постепенно се надигат, за да ти се натъпчат в мозъка, а устата ти започва да придобива дъх на стари ченета.
И правите всичко това да е вечно, вечно. Дори е повече от периода между сега и началото на работното време. После вземете всичко най-добро от това.
Естествено на Диска липсват гореспоменатите работи, но скуката е универсална и Астфгл беше постигнал в Ада изключително висококачествен вид скука, подобна на скуката, която: а) ти струва пари и б) обхваща те тогава, когато би трябвало да се забавляваш.
Големите пещери, зейнали пред Ринсуинд, бяха изпълнени с мъгла и с направени с вкус прегради между стаите. От време на време писъци на досада се надигаха измежду цветята в саксиите, но основно се чуваше вцепеняващата тишина, причинена от свеждането на човешкия мозък отвън-навътре до състояние на извара.
— Не разбирам — каза Ерик. — Къде са пещите? Къде са пламъците? Къде — добави с надежда, — са сукубусите?
Ринсуинд заничаше към най-близко разположения експонат.
Безутешен демон, чиято значка го именуваше Азаремот, Смръднята на Кучешкия Дъх и при това изразяваше надежда, че читателят ще си прекара чудничко тоя ден, седеше на ръба на плитка яма. В нея бе положена скала, върху която бе проснат и прикован човек.