Кулата на лястовицата
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-449-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кулата на лястовицата». Краткое содержание книги:
— Е, какво чакаш? — подхвърли Кап на Здиб. — Отваряй тубуса!
— Не ще — отвърна Здиб. — Здраво е прилепен!
— Размажи с крак проклетото нещо! — посъветва го Камил Ронщетер.
Здиб пръсна с тока си безценната находка и по земята се посипа съдържанието й.
— Проклятие! — извика изненаданият Кап. — Какво е това?
Въпросът не беше от най-умните, защото от пръв поглед си личеше, че това са листове хартия. Затова Здиб, вместо да му отговори, взе един лист и го приближи към лицето си. Дълго се вглеждаше в непознатите знаци.
— Тук е написано нещо — отбеляза най-накрая той с авторитетен глас. — Това са букви!
— Букви ли?! — извика Камил Ронщетер, пребледнявайки от ужас. — Написани букви? Мамка му!
— Щом са написани, значи е магия! — промърмори Кап, на когото му загракаха зъбите от страх. — Буквите означават заклинания! Не пипай това, мамка му! Можеш да се заразиш от него!
Здиб не изчака да му повторят, а хвърли листа в огъня й нервно избърса треперещите си ръце в панталоните. Камил Ронщетер изрита в огъня останалите листове — току-виж някой деца се натъкнат на тази гадост! След това тримата побързаха да се отдалечат от опасното място. Безценният паметник на писмеността от Тъмните векове гореше с ярък, висок пламък. За няколко кратки минути потъмняващите в огъня викове шептяха тихо. После пламъкът угасна и непрогледен мрак покри земята.
Четвърта глава
Хувенагел Доминик Бомбастус, роден през 1239 г., забогатява в Ебинг чрез най-разнообразни търговски дейности и се заселва в Нилфгард; уважаван от предишните императори, по времето на Ян Калвейт е издигнат в бурграф и е назначен за управител на солните мини във Венендал, а като награда за заслугите си получава длъжността невойгенски старейшина. Доверен съветник на императора, Х. се ползува с неговото благоразположение и взема участие в много обществени дела. Умира през 1301 г. Докато живее в Ебинг, води мащабна благотворителна дейност, поддържа бедните и страдащите, отваря приюти за бедни, лечебници и детски приюти, влага в тях много средства. Голям поклонник на изящните изкуства и спорта, открива в столицата комедиен театър, както и стадион, които носят неговото име. Счита се за образец на справедливостта, честността и търговската почтеност.