Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Добре, доколкото ми е по силите, но може и нищо да не излезе. Как се нарича това нещо, комитетът? Кога ще заседава?
— Саймън ще се обади да ви каже кога и къде. Всъщност има подходящо наименование — „Медуза“.
В късния следобед на 10-и август към военновъздушната — база Сиймор Джонсън се приближаваше мекият и топъл каролински здрач и предвещаваше една от онази вечери, които подканят за кана пунш и пържола на скара.
Момчетата от 334-а ескадрила тактически изтребители, които все още не бяха поставени в бойна готовност със своите Ф-15Е, и онези от 335 ТФС, които щяха да излетят за Персийския залив през декември, стояха отстрани и наблюдаваха. Заедно с 336-а ескадрила те образуваха четвъртото крило тактически изтребители от 9-а въздушна армия. Засега потегляше 336-а ескадрила.
Най-сетне настъпваше краят на двата дни трескава дейност; два дни, прекарани в подготовка на самолетите, планиране на маршрута, вземане на решения за оборудването, подреждане на секретните устави и компютъра на ескадрилата заедно с тактиката на боя, записани в банката с данни, в контейнери, които щяха да бъдат доставени с транспортни самолети. Преместването на ескадрила бойни самолети не е като преместването в ново жилище, въпреки че и то не е никак лесно. Все едно да преселиш един неголям град.
Строени на пистата, двайсет и четирите Игъла стояха приклекнали като мълчаливи, страховити зверове в очакване на паякоподобните дребни същества от оня животински вид, който ги бе конструирал и построил, да се качат на борда и да включат страхотната им мощ с мъничките си пръсти.
Бяха оборудвани да прелетят до Арабския полуостров наведнъж, без междинно кацане. Всеки един имаше вътрешни резервоари, пълни с по шест хиляди килограма авиационно гориво. Върху фюзелажите им бяха прикрепени по два допълнителни резервоара за гориво — всеки съдържащ по 1800 килограма и конструирани така, че да оказват минимално съпротивление на въздушния поток след излитане. Само теглото на горивото — 13.5 тона — е представлявал полезният товар на пет бомбардировача от Втората световна война. А Игълът все пак е изтребител.
Личният багаж на екипажите беше нареден в пътните отсеци, преди това съдържали напалм, а сега използвани за по-хуманни цели, в кутиите под крилата бяха подредени ризи, чорапи, шорти, сапун, прибори за бръснене, униформи, талисмани и списания с момичета. Знае ли човек, най-близкият бар може да се окаже много далеч от базата.
Огромните танкери КС-10, които щяха да зареждат изтребителите по целия път през Атлантическия океан, а оттам до Саудитския полуостров, вече бяха излетели, за да чакат над океана.
По-късно един въздушен керван от Старлифтъри и Галакси щеше да пренесе останалото: малката армия от монтьори и оръжейници, специалистите по електроника и поддържащия персонал, въоръжението и резервните части, крановете и работилниците, металорежещите машини и работните маси. Със сигурност се знаеше, че на новото място няма да намерят нищо; всичко необходимо, за да се поддържат две дузини от най-модерните изтребители-бомбардировачи на света и да се подготвят за бой, трябваше да се пренесе заедно с тях.
Всеки Страйк Игъл струваше четирийсет и четири милиона долара във вид на черни кутии, алуминий, фиброкарбон, компютри и хидравлика, плюс намерилите материален израз вдъхновение и конструкторски труд. Макар разработката да водеше началото си отпреди трийсет години, Игъл беше нов изтребител — толкова време отнема разработването и конструирането на такова нещо.
Начело на делегацията от цивилни в Голдсбъро стоеше кметът, Хол К. Плонк. Този наистина чудесен общински служител се радваше на прякора Клепацалото, с който го бяха кръстили двайсетте хиляди жители на града заради способността му с проточения си южняшки говор и запас от вицове да забавлява сериозни политици от Вашингтон. Помнят се случаи, когато след едночасов смях високите особи е трябвало да се върнат във Вашингтон, за да си лекуват травмите. Естествено след всеки свой мандат господин Плонк бива преизбиран с все по-голямо мнозинство.
Застанали до командира на крилото, Хол Хорнбърг, гражданите от делегацията гледаха с гордост как самолетите, теглени от трактори, бяха изведени от хангарите и екипажите се качиха на борда — пилотът на предната седалка на двойната кабина, а помощникът му, специалист по оръжейните системи, или „влъхвата“, както още го наричаха — на задната. Около всяка машина се бе струпала група от наземния персонал, който правеше предстартовите проверки.