Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Към средата на рунда темпото се позасили и публиката започна да се вживява. Водена от група полицаи от старото й управление, тълпата полудяваше, щом Джесика вкараше някой удар, пък бил той и прав.
Когато удари гонгът за край на първия рунд, Джесика отстъпи моментално назад, но Спаркъл й нанесе очевидно и умишлено закъснял удар в тялото. Джесика я блъсна и се наложи реферът да ги раздели. Беше дребен черен мъж малко под шейсет. Щатската спортна комисия вероятно е решила, че не им трябва някой по-едър за мач в лека категория, и то женски — мина й през ума на Джесика.
Грешка.
Искричката пусна един прав над главата на съдията и уцели Джесика по рамото; Джесика контрира с твърд десен, който нацели отстрани челюстта на противничката. Секундантите на Спаркъл се втурнаха на ринга, чичо Виторио — също, и въпреки насърчителните дюдюкания на публиката — някои от най-хубавите боеве в историята на „Блу Хорайзън“ бяха ставали именно между рундовете — успяха да разтърват двете жени.
Джесика се тръшна на столчето, а чичо Виторио застана пред нея.
— Тибана кутпка — изфъфли Джесика през назъбника.
— Отпусни се — каза Виторио. Извади предпазителя, обърса лицето й. Анджела грабна едно от шишетата в кофата с лед, отви капачката и го наклони към устата на Джесика.
— Дясната ти пада при всяко кроше — продължи Виторио. — Колко пъти да ти казвам? Дръж дясната горе. — И тупна дясната й ръкавица.
Джесика кимна, изплакна уста и се изплю в кофата.
— Ринг свободен — провикна се съдията от средата на ринга.
По-къси шейсет секунди не съм виждала — мина през ума на Джесика.
Изправи се, докато чичо Виторио внимателно се измъкна между въжетата — станеш ли на седемдесет и девет, започваш да се измъкваш внимателно отвсякъде, — а после извади и столчето. Гонгът удари и двете съпернички пристъпиха една към друга.
Първата минута не бе по-различна от началото на първи рунд. Всичко се промени, когато навлязоха във втората минута. Спаркъл успя да прекара Джесика до въжетата. Джесика опита да вкара кроше. Майка му стара, дясната й наистина падна. Спаркъл контрира с ляво кроше, което започна някъде откъм Бронкс, мина по Бродуей, а оттам по моста излезе на 1–95.
Ударът нацели Джесика право в брадата и я просна върху въжетата. Тълпата замлъкна. Джесика открай време знаеше, че все някой ден ще си намери майстора, но докато Искричката Муньос се готвеше за довършващия удар, изненада Джесика с нещо, което тя никога не бе очаквала.
Защото Спаркъл Муньос се сграбчи за чатала и се изцепи:
— Ха сега да видим коя има топки?
И докато Спаркъл правеше крачките напред — прелюдия към удара, от който Джесика очакваше да падне в нокаут — пред очите на Джесика се мерна монтаж от неясни образи.
Като онзи път, когато я бяха извикали заради някакъв пияница, който беснеел на Фицуотър Стрийт, а онзи взе, че повърна в кобура й.
Като онзи път, когато Лиза Сеферати й се подиграваше на люлките пред „Сейнт Пол“ и й викаше „Джовани гъзлата“.
Като онзи път, когато се прибра и завари до ботите на мъжа си жълтите като кучешка пикня, евтини и големи обувки на Мишел Браун.
Но този път бесът дойде от другаде — оттам, където момичето Теса Уелс бе живяло, бе се смяло и бе обичало. Място, в което черните води на бащината скръб бяха наложили тишина. Точно този образ й бе нужен.
Джесика събра всичките си петдесет и девет килограма, зацепи палци в брезента и изстреля един десен прав, който нацели брадата на Спаркъл и завъртя главата й настрани, сякаш бе добре смазана топчеста дръжка на врата. Звукът бе плътен, отекна из цялата зала и се смеси с ехото на останалите велики удари, на които „Блу Хорайзън“ е била свидетел. Джесика видя как очите на Искричката се обърнаха за секунда, преди тя да се строполи върху брезентовия под.
— Стани! — извика Джесика. — Стани да те довърша, мамка ти мръсна!
Реферът я прати в неутрален ъгъл и едва след това се върна към проснатото тяло на Искричката Муньос и продължи да брои. Което си беше безсмислено. Спаркъл се търколи на хълбок като изхвърлена на сушата морска крава. Край на мача.
Тълпата в „Блу Хорайзън“ рипна на крака с рев, от който гредите на залата се разтресоха.
С вдигнати над главата две ръце Джесика изпълни своя танц на победата. Анджела се втурна на ринга и я прегърна.