Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— Навремето аз не бях човек. Бях…
— Запазете това за телевизията. — Ник притисна ръка до челото си, но продължаваше да усеща тъпо пулсиране в мозъка си. — Спестете ми приказките как робството, линчовете и насилието в историята ни сега ви дават специален статус на убиец.
— Аха — рече Фарън. — Проблемът ви е, че съм чернокож.
— Това не е мой проблем — настоя Ник.
— Не е и мой — отвърна събеседникът му.
— Вижте, единственото, за което трябва да се тревожите, е дали ще ви спася живота. Нямате основания да се безпокоите, защото убийците и чудовищата, които са по следите ви, са причината постоянно да лъскам мерниците си.
— „Чудовищата, които са по следите ви“?
Ник махна с ръка.
— Важното е, че за мен няма значение дали сте жертва, или убиец, или пък от коя раса сте.
— Абсолютно прав сте. И напълно грешите.
По радиото зад тях свиреше джазбанд, който изпълни Ник със спомени за дневна, за радиоапарат, за майка му, боса и с развята край раменете коса — как го държи за ръчичките и го върти. „Това е музиката, на която танцувахме с баща ти, когато беше войник.“ Ник взе чашата и видя, че черното езеро в нея трепери.
— Имате нужда да повярвам на приказките ви, нали? — рече той. — Съгласен съм. По дяволите, вие проповядвате толкова разпалено, защото очевидно имате нужда всички на света да повярват на приказките ви.
— Вие не можете да повярвате на думите ми. Трябва да го заслужите. Но да, важно е всички…
— Важно за вас — поправи го Ник. — Лично.
— Животът е личен.
— Значи сте тръгнали на този кръстоносен поход заради себе си.
— Естествено. — Фарън даде на Ник три секунди да се порадва на триумфа си. — Защото имам само онова, което има и най-лошият от хората. В наше време всички от горе до долу се давят в кръв от разкъсаната душа на Америка. И най-тежката ни рана е расизмът.
— Възможно е, но по дяволите, вие имате много повече, отколкото хората, работещи от девет до пет, господин Милиардер.
— Бих могъл още утре да загубя всичко това. Разбрах го, когато за първи път чух да се затръшва вратата на килията ми.
— Сега имате достатъчно адвокати, които да не позволят да идете в затвора — отгърна Ник.
— Съдържанието на джобовете ми няма значение, ако критерият за оценка се основава на цвета на кожата ми.
— Моите критерии не са такива. Расата не е мой проблем.
— Това ще е ваш проблем даже сърцето ви да е чисто и очите ви слепи — възрази Фарън. — Живеете в свят, вмирисан от расизъм.
— Мирише на прясно месо, стърготини и мъртва риба.
— И на кафето, което не пиете — прибави Фарън.
Ник премигна. И студено се усмихна.
— Вижте, господин месия, не можете да ме обрисувате с вашата расистка бяла четка, защото…
— Не съм ви обрисувал така…
— Защото — продължи детективът — не съм бял.
Някаква салвадорска бавачка вдигна на ръце русо, синеоко бебе, за да може да види как продавачът тегли на кантара морски костур.
— Аз съм индианец — каза Ник. — Не достатъчно, за да е официално. Баба ми беше наполовина индианка. Нямаше да ме включат в списъците.
— От кой народ? — попита Фарън.
Ник се усмихна.
— Искате да кажете племе ли? От северните шайени. Не е толкова важно — продължи той. — Сини очи, светлокестенява коса и получавам слънчев загар като швед. По дяволите, предполагам, че никой не знае.
— Защото не казвате на никого. — Твърдение, а не въпрос.
— Какъв съм си е моя работа.
— Какъв сте? — попита Фарън.
— Вижте. — Ник поклати глава. — Това си е моя работа. Единственото, което трябва да знаете, е, че не бих могъл да съм таен нацист, готов да убие някой, който не е бял като мен — като част от мен.
— Расизмът не е грях на белите — той е човешки грях. Познавам негри с по-светла кожа, които храчат расистка отрова срещу по-тъмнокожите негри, негри, които мразят латиноамериканците, латиноамериканци, които членуват в ку-клукс-клан и не понасят негрите. Чувал съм негри да хвърлят всички вини върху евреите като нацисти. Чернокожи, евреи, бели, азиатци — всички са „те“ за някой друг.
— И ме накарахте да дойда тук само за да ми кажете това? Да разбиете прикритието ми…
— Исках да знам на кого поверявам живота си.
— Тогава ми изнесете някоя проповед, за да ме поставите на мястото ми — каза Ник.