Нощна сянка

Грешен въпрос.

Рен настръхна и грабна запалката от ръцете ми.

— Чудесно.

Часът се точеше едва-едва, напрегнат и неловък; разговорът ни се състоеше от резки въпроси и едносрични отговори. Докато изпълнявахме напълно механично експеримента, усетих как в гърдите ми се настанява задушаваща празнина.

Тъкмо разглеждах монетата, която бях вдигнала с помощта на метални щипци, за да видя има ли някакви признаци за промяна, когато зад мен се разнесе сладникав глас.

— Здравей, Рен.

Пръстите ми още по-силно стиснаха металните щипци, когато, хвърляйки поглед през рамо, видях Ашли Райе, дългокрако и тъмнокосо човешко момиче, да се усмихва изкусително на Рен с наклонена на една страна глава и полуотворени розови устни.

— Здравей, Ашли — Рен остави молива си на масата и небрежно се наведе напред.

Тя запърха с мигли и аз побързах да се върна към опита. Завоеванията на Рен се деляха на два вида — такива, които още въздишаха по него, и такива, които всяка нощ забиваха игли в саморъчно направени вуду-куклички с неговия образ. Ашли беше от първите.

Хвърлих поглед към часовника. Часът по химия беше към края си, затова отидох до мивката и се заех да изпразвам епруветките.

— Е, Рен — гальовният й тон ме накара да потръпна. — Знам, че дотогава има цял месец, но съм сигурна, че вече има опашка от момичета, които искат да те поканят на Кървавата луна6.

Скърцайки със зъби, избърсах една стъкленица с хартиената кърпа и посегнах към следващата.

— Прекарахме си толкова хубаво миналата година — изпълнената с копнеж въздишка на Ашли се заби като бодлива тел в обърнатия ми гръб. — А отдавна не сме излизали заедно. Искаш ли да ме придружиш?

— Съжалявам, Аш — отвърна Рен. — Вече имам уговорка.

— Имаш среща за бала? — гласът й внезапно изтъня и отекна по-силно, отколкото бе нужно.

— Да.

Чух как Ашли пристъпя от крак на крак, преди да попита нацупено:

— Е, коя е тя?

— Кала.

Епруветката в ръката ми се пръсна на хиляди парченца. Изругах, когато в дланта ми се забиха късчета стъкло.

Рен побърза да дойде при мен.

— Хайде де, Кал. Какво ти е направила горката епруветка?

Поклатих глава, като продължавах да ругая под носа си, и се захванах да вадя парчета стъкло от кожата си.

— Добре ли си? — Ашли успя да придаде загрижено звучене на гласа си, докато се навеждаше към нас. — О, Господи! Колко много кръв!

Въпреки болката, не можах да потисна насмешливата си усмивка.

— Ще донеса аптечката — каза Рен и след малко се появи, стиснал бяла кутия с червен кръст върху нея.

— Казах на госпожица Форис, че не е нищо страшно. Ако види ръката ти, със сигурност ще се опита да те изпрати в болницата, за да те зашият.