Непрогледност

Сложиха си престилки и влязоха в централната зала за аутопсии. Там бръмчеше като в кошер. На всяка маса имаше труп. Лори забеляза, че дори Калвин работи на първата. Явно нещо налагаше да е там, защото той нямаше навика да се занимава с обикновени случаи.

Първият случай на Лори беше на масата. Вини си бе позволил да извади всички инструменти, които според него щяха да й трябват. Покойният се казваше Робърт Евънс, двадесет и девет годишен.

Лори остави папките и превърнала се в строг професионалист, започна с внимателен външен оглед. Вече го беше преполовила, когато усети, че Лу не стои насреща й. Вдигна глава и го видя до себе си.

— Извинявай, не те включвах — каза тя.

— Разбирам — отвърна детективът. — Прави каквото знаеш, не ми обръщай внимание. Виждам, че си имате много работа. Не искам да ви преча.

— Няма да ми пречиш — рече Лори. — Ако искаш да гледаш, ела насам.

Лу обиколи масата, като внимаваше къде стъпва. Бе скръстил ръце зад гърба си. Погледна Робърт Евънс.

— Нещо интересно ли намери? — попита той.

— Този нещастник се е гърчил като Дънкан Андрюс — отговори Лори. — Доказват го раните и охлузванията, а също прехапаният език. Има и нещо друго. Погледни костта на ръката. Виждаш ли обезцветената дупчица? Помниш ли, че и Дънкан Андрюс имаше такава?

— Да — каза Лу. — Тук си е бил наркотика венозно.

— Точно така — съгласи се Лори. — С други думи, Евънс е приел наркотика по същия начин, както и Андрюс.

— Е, и какво?

— Вчера ти казах, че кокаинът може да се приема по много начини. Но обикновено го смъркат или, както е медицинският термин, инсуфлират го.

— А може ли с пушене? — попита Лу.

— Ти ми говориш за крека. Кокаиновият хидрохлорид прилича на сол, не е летлив и не може да се пуши. За да се пуши, трябва да се превърне в свободна основа: крек. Там е работата, че макар обичайната форма на кокаина да може да се инжектира, това обикновено не се прави. Любопитното е, че и в двата случая е бил вкаран венозно, макар че не знаем какво следва от това.

— Не беше ли обичайно през шестдесетте години човек да си инжектира кокаин? — попита Лу.

— Само когато е смесен с хероин в така наречената „бърза топка“. — Лори затвори за миг очи, пое си дълбоко дъх и въздъхна.

— Добре ли си? — попита я лейтенантът.

— Да — отвърна тя.

— Може пък да сме свидетели на началото на нова мода — предположи Лу.

— Дано не е така — каза Лори. — Но ако сме, тя е твърде смъртоносна, за да се задържи дълго.

Петнадесет минути по-късно, когато Лори заби скалпела в гръдния кош на Робърт Евънс, Лу трепна. Въпреки че Евънс бе мъртъв и кръв нямаше, лейтенантът не можеше да се отърве от мисълта, че острият като бръснач нож се забива в човешка плът като неговата.