Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
Ник погали косите й.
— Нали каза, че няма да правиш признания?
Катерин го погледна в очите.
— Никога не съм го правила. Никога досега.
Когато се събуди, слънцето вече грееше в прозореца. Беше сам и името Лиза Оберман бръмчеше упорито из главата му като муха в буркан. Огледа се за някаква бележка от Катерин, но не откри нищо. Полежа съвсем тихо и се ослуша. Никакъв шум не идваше от къщата, само вълните се разбиваха неспирно в брега.
Той стана, облече ризата и панталона си и тръгна да я търси. Тя не беше в къщата, не беше и на верандата, бдяща над вълните. Лотусът стоеше на входната алея. Катерин трябваше да е някъде наблизо.
Спусна се по скалистата пътека към брега, но го намери пуст. Надзърна в малката плажна кабина, отдалечена на няколко крачки от линията на брега. Нямаше и следа от Катерин. Ник обаче беше сигурен, че ще се появи отнякъде. Въздъхна и се загледа в океана, обърнал лице към слънцето, отпочинал и доволен.
Внезапно някой го блъсна силно отзад.
Той реагира светкавично, преметна нападателя през раменете си, хвърли го на пясъка и притисна гръкляна му с коляно.
— Ник! — изкрещя Катерин. — Спри!
Просната на пясъка, тя се усмихваше уплашено.
Ник си отдъхна облекчен, че е било лоша шега, а не истинско нападение.
— Господи, колко си нервен — засмя се тя.
Макар и с неудоволствие, той трябваше да признае, че е права.
— Пак ли игрички?
Тя потърка глава в пясъка.
— Край на игричките. Игричките свършиха. Пусни ме.
Ник се отдръпна и й помогна да стане, изтупвайки пясъка от джинсите й. Катерин разтърси глава като куче, което се отърсва от вода. Изкачи се по брега и се отпусна в един от тръстиковите столове пред кабината.
— Край на игрите — повтори. — Обещавам.
— Обещаваш ли? Тогава разкажи ми за Нилсен.
Очите й заблестяха весело.
— Бих могла, но знам, че няма да ми повярваш.
— Опитай поне.
Катерин вдигна рамене и заразказва делово.
— Открих името му в стаята на „Хроникъл“ за теб. Свързах се с него и сключихме сделка. Петдесет хиляди долара в брой, на последното той държеше особено, срещу които получих досието ти. Служебното и психиатричното. Всичко, което имаше.
Ник стисна зъби.
— Кога?
— Около три месеца преди да те срещна за пръв път.
— Защо?
— Знаех за теб от вестниците. Четох за изстрелите. Стана ми интересно. Реших да напиша книга за един детектив, който много прилича на теб.
— Бих казал, съвсем като мен.
— Търсех материал за моя персонаж — каза тя припряно. — Това е всичко.
— И си платила петдесет хиляди долара за един персонаж — не повярва той.
Тя изобщо не опита да се оправдае. Уязвимостта от предната нощ беше изчезнала под обичайната й самоувереност.
— Бих платила и повече. Исках да зная всичко за теб. После ти сам дойде. След като убиха Джони. Това беше шанс да опозная по-добре героя си.
— А какво ще кажеш за последната нощ? — настоя Ник. — Какво ще кажеш за последната нощ? Пак ли беше проучване? Може би просто си опознавала по-добре героя си.
Няколко дълги секунди Катерин се взира в лицето му, после отмести поглед.
— Може би губя интерес към книгата и към героя. Може би се уча да харесвам реалността.
— Истина ли е това?
— Не ми ли вярваш?
— Не знам — отвърна Ник.
— Ще те убедя.
Тя преметна ръце през шията му и го целуна продължително. Топлината на целувката затрептя по устните му. Заля го вълна от нежност. Той притисна Катерин към себе си и я целуна. Безжичният телефон в кабината иззвъня. Тя опита да се освободи, но той я спря:
— Остави…
Катерин се измъкна и вдигна телефона, вслуша се за момент, после подаде слушалката на Ник.
— За теб.
— Кой е?
— Гюс. Оня Гюс, който не ме обича.
Той взе слушалката, а тя се уви около него, зацелува го леко по лицето, докато той се опитваше да говори с партньора си.
— Катерин твърди, че не я харесваш, Гюс. Не мога да повярвам, ти можеш ли?
— Права е — изсъска Гюс. — Не ти ли е забила вече шилото за лед?
Ник опипа с ръце тялото си.
— Не. Още не.