Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
Достатъчен му бе един поглед към тях, за да усети как гневът се надига в него и самообладанието му се стопява.
— Това е доктор Майрън, Ник — каза Бет Гарнър, сочейки счетоводителя. — А това доктор Мак Елуайн.
— Хубави имена — заяви мрачно Ник.
Тримата доктори се усмихнаха принудено.
— Те бяха помолени да ми помогнат.
— А, значи са били помолени? Искате да кажете, че не сте ги помолила сама. Те са ви били натрапени от друга една личност или личности, така ли е?
Никой от докторите не си направи бележка, но почти можеше да се чуе как преценката им започва да се оформя: агресивен, враждебен, конфликтен, несговорчив, не признава авторитети.
— И двамата са изтъкнати експерти, Ник. Ценя техните познания и мнението им. Радвам се, че ще ми помогнат.
— Защо не седнете? — предложи доктор Майрън.
— Страхотна, идея — отвърна язвително Ник. — Радвам се, че помислихте за това, докторе. Никога нямаше да се сетя сам.
Докторите отново наподобиха по една измъчена усмивка. Ник седна и те се загледаха в него. Той също се втренчи мрачно в тях. Най-сетне Мак Елуайн наруши мълчанието:
— Ник — рече той меко, — доктор Гарнър ни осведоми, че напоследък сте имали трудности да обуздаете темперамента си. Така ли е?
— Само спрямо една личност — каза Ник.
— Мислите ли, че лейтенант Нилсен е заслужавал да умре? — попита доктор Майрън.
— Дали е заслужавал да умре? — Ник безпомощно вдигна ръце. — Кой съм аз, че да решавам това?
— Но не изпитвате угризения?
— Угризения? Бих изпитвал угризения, докторе, ако имах нещо общо със смъртта му. А случаят не е такъв. Може би искате да знаете дали съжалявам за смъртта му? Е, аз не познавах достатъчно добре този човек. Да кажем, че няма да ми липсва.
— Но изпитвате известна радост от смъртта му? Може ли да се каже така?
— Това, докторе, е некоректна формулировка. Никой, никой нормален човек, не изпитва радост от смъртта. Аз поне не — Ник решително скръсти ръце пред гърдите си.
Мак Елуайн хвърли измъчен поглед към колегата си и реши да опита по-иначе. Той заговори любезно и доброжелателно с топла усмивка, откриваща хубавите му бели зъби.
— Кажете ми, Ник, когато си спомняте детството си, приятни ли са спомените ви, или някои от тях ви потискат?
Цяла половин минута Ник стоя срещу инквизитора си, смаян и разгневен. Удаде му се да потисне гнева, но не и изумлението си.
— Е, добре — каза той спокойно и прямо. — Първо: не си спомням вече колко често онанирах, но беше често.
Бет Гарнър затвори очи и поклати глава. Ник Кърън никога нямаше да се стегне, никога нямаше да научи правилата на играта.
Гласът на Ник се усили:
— Второ, не мразех баща си, дори след като пораснах достатъчно, за да знам какво, правят с мама в спалнята.
— Ник — прошепна Бет, — моля те!
— Остави ме да си излея душата. Трето, не поглеждам в клозета, преди да дръпна водата. Четири, не се напикавам в леглото от доста години вече.
— Ник! — закле го, Бет.
— И пето, вървете на майната си, защото аз сега смятам да си ходя!
Ник скочи и излетя от стаята. На вратата той чу доктор Майрън да казва:
— М-да!
Бет веднага изтича след него, опита се да го настигне по коридора. Сграбчи го за ръкава на сакото, разгневена и обидена.
— Какво, по дяволите, ти става? Само се опитвам да ти помогна. Защо не искаш да ти помогна?
Ник дръпна ръкава си и продължи да крачи по коридора.
— Не ми е притрябвала помощта ти. Нямам нужда от никаква помощ. Не разбираш ли?
— Обаче имаш — настоя Бет. — Нещо не е наред с теб. Ти спиш с нея, нали?
Той спря и се обърна към нея.
— Откъде този интерес към Катерин Трамел, Бет. Да не би да ревнуваш?
— Ти ме интересуваш, не тя. Тя съблазнява хората. Манипулира ги. Тя е способна на всичко.
— Мислех, че едва я познаваш.
— Познавам този тип. Аз съм психолог, забрави ли това. Достатъчно често съм анализирала хора като нея.
— А, нашата психоложка! Това означава, че и ти манипулираш хората, не е ли така, Бет. Ти си практикуваща психоложка. Значи вършиш същото, но по-добре от нея. Така ли е? — той се обърна и продължи по коридора, но този път Бет Гарнър не го последва.