Стоунър

Осъзна цялата чудовищност постепенно, затова трябваше да минат няколко седмици, докато признае пред себе си какво върши Едит, и когато най-сетне бе в състояние да направи това признание, го стори почти без изненада. Едит се бе впуснала в кампания толкова умно и умело, че Уилям не можеше да открие разумни основания да се оплаква. След внезапната й и едва ли не брутална поява в кабинета онази вечер, поява, която след време Уилям щеше да възприема като изненадващ щурм, стратегията й стана по-заобиколна, по-потайна и сдържана. Това бе стратегия, замаскирана като любов и загриженост, затова Уилям беше безсилен пред нея.

Сега Едит си стоеше почти през цялото време вкъщи. Сутрин и рано следобед, докато Грейс беше на училище, се занимаваше да пренарежда стаята й. Изнесе от кабинета на Стоунър малкото бюро, постегна го и го боядиса в бледорозово, закачи отстрани по ръба на плота широка панделка от нагънат атлаз в същия цвят, така че писалището да не прилича на бюрото, с което Грейс беше свикнала, един следобед, докато дъщеря й стоеше безмълвно до нея, прегледа всички дрехи, които Уилям й беше купил, изхвърли повечето от тях и й обеща в края на седмицата да отидат в центъра на града и да заменят изхвърлените неща с по-подходящи, „момичешки“. И наистина отидоха. Късно следобед, изнемощяла, но тържествуваща, Едит се прибра с цял куп пакети и изтощена дъщеря, която се притесняваше до смърт в новата, корава колосана рокля с милиард волана, стигащи до издутия като балон подгъв, изпод който се показваха тънките й крака с вид на жалки клечки.

Едит й купи кукли и играчки и висеше над нея, докато Грейс си играеше с тях като по задължение, записа я на уроци по пиано и седеше на столчето, докато тя се упражняваше, с повод и без повод й устройваше малки празненства, на които идваха съседските деца, отмъстителни и нацупени в коравите официални дрешки, и надзираваше строго как дъщеря й чете и си готви домашните, като не й позволяваше да учи повече от определеното време.