Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
— Откъде са ги взели? — промърмори младият крадец, защото подобни кучета бяха новост за Каер Тинела. Огледа се, търсеше начин да слезе от дървото достатъчно далеч, за да се отърве от животните.
Разбра почти веднага, че слезе ли, ще бъде изяден. Трябваше да се довери на шанса си и се покатери на най-високите клони с надеждата, че като го изгубят от поглед, кучетата ще изгубят интерес към него.
Но той не разбираше как са обучени тези животни. Хрътките останаха точно в основата на дървото, душеха, драскаха и лаеха. Едната продължи да скача и да дере по кората на дънера.
Роджър нервно погледна на юг и видя, че факлите се приближават.
Трябваше да накара кучетата да млъкнат или да намери начин да се измъкне от това място.
Но не знаеше откъде да започне. Имаше само едно оръжие, малък нож, по-подходящ да отваря ключалки, отколкото за бой. Но дори да носеше огромен меч, мисълта да се изправи срещу тези кучета го изпълваше с ужас. Почеса се по главата, оглеждайки се наоколо. Защо се бе покатерил точно на това дърво, така отдалечено от другите?
Защото не разбираше враговете си.
— Подцених ги — сопна се сам на себе си Роджър, когато паурите навлязоха в сечището под дъба. За няколко мига дървото бе обкръжено от джуджета, сред които и усмихнатият Кос-косио Бегулн. Роджър го чу как поздравява слугите си, че са взели кучетата — краготски хрътки, както ги наричаха.
И младият крадец разбра, че е бил надигран.
— Слизай долу — изрева Кос-косио Бегулн към дървото. — Слез веднага, иначе, кълна се, ще изгоря проклетото дърво! И тогава ще оставя кучетата да изядат каквото е останало от тебе.
Роджър знаеше, че свирепият Кос-косио изобщо не се шегува. С примирено свиване на раменете той се спусна към ниските клони на дървото и излезе пред погледа на паурския предводител.
— Слизай! — настоя Кос-косио Бегулн. Гласът му внезапно бе станал остър и ужасяващ.
Роджър със съмнение погледна полуделите кучета.
— А, значи харесваш моите краготски хрътки — изсмя се паурът. — Развъждаме ги на Хулиантес, специално за да ловят плъхове като тебе.
Кос-косио Бегулн махна към няколко от слугите си, които бързо се спуснаха към кучетата, сложиха им нашийници и ги дръпнаха настрана — немалък подвиг, като се има предвид колко възбудени бяха песовете. Роджър успя да ги види добре на светлината на факлите и се увери, че нямат почти нищо общо с кучетата на Росин. Главите и гърдите им бяха огромни, телата — мускулести, с дълги мършави крака, с къса кафява и черна козина и с очи, които светеха в алено в мрака, като дупки към ада. И макар да изглеждаха напълно озаптени в този момент, Роджър не смееше да помръдне.
— Слизай долу — повтори Кос-косио Бегулн. — Казвам го за последен път.
Роджър леко се спусна на земята точно пред главатаря на паурите.
— Роджър Билингсбъри, на вашите услуги, добро ми джудже — каза той с поклон.
— Наричат го Роджър Локлес — изграчи друг паур.
Роджър кимна и се усмихна, приемайки го за комплимент.
Кос-косио Бегулн го просна в несвяст с един-единствен удар.
Глава 7
Дълга нощ на сражения
До този момент пътуването им беше изненадващо лишено от особени премеждия. Наистина, бяха се натъкнали на банда гоблини в южната част на Мочурливите земи, но се бяха справили с тях с характерната си ефективност — чрез три изстрела на Джуравиел и мълния, пусната от Пони. А пък двамината, опитали се да се измъкнат от основната група, бяха стъпкани от Симфония. След битката елфът и пазителят, и двамата майстори в следотърсачеството, претърсиха района, но не успяха да намерят никакви следи от други врагове наоколо, така че битките, поне до този момент, приключиха.
Нещата се успокоиха дори повече, когато тримата оставиха Мочурливите земи далеч зад гърба си и навлязоха в кралство Хонс-де-Беер, на юг от Гористите земи. Северозападната част на Хонс-де-Беер не бе гъсто населена и в действителност имаше само един път, който минаваше след Дивите земи и към главния път, свързващ Палмарис с Тревясал лъг. Очевидно, гоблините и паурите бяха сметнали района за безинтересен, тъй като нямаше и следа от тях.
Скоро обаче тримата навлязоха още по на юг, в по-населени региони, пресичайки ниви, обградени с живи плетове или каменни стени, и много пътища, по които можеше да се тръгне. И по всички тях се виждаха следите на паури, гоблини и великани, както и дълбоки бразди, оставяни от дървените каруци и бойните машини на злите джуджета.