Въздигната

Съвещанието мина, както бях очаквала. Имаше много разногласия и викове, макар марксина Лаурент да пазеше мълчание, след като Тове я заплаши да я изпрати в изгнание. Когато обясних какво възнамерявам да направя и какво трябва да бъде направено, те се поуспокоиха. Ясният план, който им представих, уталожи страховете им.

В края на съвещанието съобщих, че отиваме на втора спасителна мисия в Ослина, за да помогнем на оцелелите и да съберем информация. Без да се допитвам до никого, включих в групата себе си, Уила, Тове, Локи и Аурора. Исках да накарам маркизите и марксините да свикнат с мисълта, че могат да окажат реална помощ в предстоящия конфликт, за да се отзоват, когато им я поискам.

След това всички се разпръснахме, заемайки се със задачите си. Колкото и неистово да се нуждаех от сън, нямах време за това. Трябваше да отида в библиотеката и да намеря всяка възможна книга, посветена на витра. Вероятно бе имало и други безсмъртни преди Орен и трябваше да има начин те да бъдат убивани.

Всички стари текстове, разбира се, бяха написани на трилски, за да бъдат по-недостъпни за витра. Надявах се именно там да намеря полезна информация как те могат да бъдат спрени. Макар трилският ми да беше станал по-добър, имах още много да уча и затова прочитането на една страница ми отнемаше цяла вечност.

— Уенди — каза Тове и когато вдигнах глава, го видях да стои на вратата на библиотеката. Погледът ми беше замъглен от твърде дългото взиране в пожълтелите страници.

Седях на пода в дъното на залата сред купчина книги. Не бях взела под внимание, че утре сутринта заминаваме за Ослина, и бях струпала на писалището твърде много томове, които нямах никакъв шанс да проуча за краткото време, с което разполагах.

— Имаш ли нужда от нещо? — попитах.

— Късно е — каза Тове. — Много късно.

— Имам да прегледам още няколко неща.

— Кога си спала за последен път?

— Не знам — поклатих аз глава. — Няма значение. Нямам време за спане. Има твърде много работа за вършене и не знам дали ще успеем да се подготвим, ако не работя всяка минута.

— Нуждаеш се от сън. — Той влезе в библиотеката и тръгна към мен. — Трябва да бъдеш силна, което означава понякога да почиваш. Това е необходимо зло.

— Ами ако се окаже, че не мога да го направя? — попитах аз, поглеждайки го със сълзи в очите. — Какво ще правим, ако не намеря начин да спра Орен?

— Ще намериш — увери ме той. — Ти си принцесата.

— Тове — въздъхнах аз.

— Хайде. — Той протегна ръка към мен. — Поспи. Можем да поработим още малко утре рано сутринта.

Позволих му да ме хване за ръката и да ме изправи на крака. Той беше вече по пижама и косата му беше дори по-рошава от обикновено. Предположих, че се беше опитал да заспи без мен, но после бе тръгнал да ме търси, след като се бях забавила.