Мъжът от съседния гроб
- Автор: Масетти Катарина
- Серия: Мъжът от съседния гроб #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Елена Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъжът от съседния гроб». Краткое содержание книги:
Смотанякът и Бежовата, или Бени и Скаридата — мъж и жена на зряла възраст, се срещат на гробището, където почиват непрежалими скъпи хора, и от една искряща лятна усмивка пламва буен огън, който изгаря слабините им. Но той е фермер, живее в къща със следи от размазани мухи по стените и мирише на тор и на обор, а тя библиотекарка, обитава апартамент, целият в бяло, обича книгите, класическата музика и изящните изкуства и ухае на изтънчен парфюм. Две вселени, чиято пресечна точка е единствено зовът на сърцето и неумолимият повик на плътта. Ще успее ли гръмкото тиктакане на биологичния часовник да заглуши тътена на културната бездна? Всеки от двамата герои споделя своята гледна точка за случващото се с техните тела и души отвъд социалните условности, с тънък хумор и самоирония, които превръщат и най-нелепото в нормално и естествено.
За да се чувствам добре в кожата си, трябва да имам дизел под ноктите и голям склад за машини, в който да държа оксижен и пароструйка. Да съм абониран за селскостопанските вестници и да притежавам два трактора, един „Джон Диир“ и един „Валмет“, и комбайн, и тороразпръсквачка, и горски кран! Докато Органът по принудителните изпълнения не дойде и не изиска търг поради несъстоятелност.
Ако ми вземете трактора и ми облечете костюм, ще се почувствам като травестит.
Но с Десире стъпваме на пръсти по периферията на тази тема. Веднъж тя ме попита дали няма нещо друго, освен крави, което да е доходоносно за една ферма. Сигурно си представяше развъждане на шарани или отглеждане на безсмъртничета, или нещо от сорта. Аз отвърнах сухо, че единственото, което, изглежда, е доходоносно в наши дни, е да се занимаваш с оръжия, наркотици или секс.
И веднага започнахме да правим бизнес план как да превърнем фермата в оригинален секс клуб. Десире го кръсти Палав Кънтри Клуб. „Запишете се и вижте Как Го Правят Животните! Възбужда ли ви любовта в гумени дрехи? Елате и вижте как осеменителката на крави работи в ботуши и гумена престилка! Резервирайте си място в обора по случай сребърната си сватба! Разнообразете сексуалния си живот с малко садо-мазо, вземете под наем юзди и се завържете взаимно! И специалното предложение на Рьонгорден! Секс преживяване, което никога няма да забравите! Направете го, подпрени на нашата електрическа ограда…“
Взе да става много изтъркано и принудено. Тази пътека, по която винаги свиваме, когато някой потенциално важен въпрос се зададе на пътя. Ние го обръщаме на шега и заобикаляме всичко, което е сложно.
Но къде, по дяволите, изчезна тя?
41
Бях срещнала Мерта в деня преди Коледа и тогава изглеждаше като момиче от някоя коледна книжка — с румени бузи, искрящи очи и ръце, пълни с лъскави пакети.
Сега на един вехт червен фотьойл в психиатричното отделение седеше застаряваща жена с бледо, подпухнало лице и празни ръце, положени върху коленете с дланите нагоре. Застанах на колене пред нея и я прегърнах, тя отпусна брадичката си върху рамото ми и усетих, че се взира право в стената отсреща.
— Какво е направил? — попитах аз накрая. Не можех и да си представя какво би могло да е този път, Роберт я беше подлагал на какво ли не, а тя винаги бе успявала да се изправи на краката си.
Не отговори. Мина известно време, преди да ме погледне и да ме попита с недоволна бръчка на челото:
— Защо трябва да се живее всъщност? Колко безсмислено и уморително!
И втренчи в мен обвинителен поглед.
Не можех да измисля някакъв добър отговор, когато въпросът беше поставен по този начин.
— Но нали ти искаше да дойда? — измънках аз.
— Аз? — каза тя. — Аз не искам нищо!
Посещавах я всеки ден и тихо стоях до нея в продължение на часове. Струваше ми се, че това поне не я дразни. Когато я питах как се чувства, промърморваше нещо от рода на „всички индикатори показват червено и последната крона е изпаднала през една дупка в джоба ми“.
На четвъртия ден устата й се изкриви в горчива усмивка и тя ми разказа за някакъв тест, който я накарали да попълни, за да проверят дали има склонност към самоубийство. Страниците били покрити от горе до долу със стотици въпроси от сорта на: Мислиш ли, че животът е безсмислен? Винаги I често I понякога и Чувстваш ли се незначителен? I Непрекъснато I през по-голямата част от времето I често.
— Дори и да не си бил склонен към самоубийство преди този тест, във всички случаи ще станеш след него! — каза и за момент съзрях нещо, което ми напомни за Мерта, която познавах. И тогава ми разказа.
Преди половин година Роберт я беше убедил да се стерилизира. Тя не можеше да използва спирала, а той смяташе, че всичко останало е прекалено неудобно. Мерта дълго мисли, но накрая преглътна като горчив хап факта, че Роберт не желае да си навлича повече издръжки на деца. Тя искаше да има Роберт, а за всяко нещо се плаща.
Вечерта преди Коледа по телефона се обадила някаква жена и помолила да говори с Роберт. След разговора той смотолевил нещо, взел си коженото яке и изчезнал.
Не се върнал. Мерта прекарала сама Коледа. Но тя го познаваше достатъчно добре, за да не започне да звъни в полицията или да се тревожи, че е станал жертва на катастрофа. Скоро щяла да разбере и вече се подготвяла за предстоящия удар.