Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Отначало Изобел полагаше големи усилия изобщо да не мисли за това. Залисваше се с работата си, с поддържането на къщата, отговаряше на писма от читатели, от чуждестранни издатели, удовлетворяваше безброй искания за информация, за автографи, за различни позволения. Но откакто видя Трой в електриково синьо, откакто видя Трой в ролята на Зелда пред себе си, всичко друго беше станало бледо и несъществено. Непрекъснато си представяше Трой. Той беше първата й съзнателна мисъл сутрин и последната й мисъл, когато потъваше в сън нощем, за да го сънува.
Трой й телефонира няколко пъти, за да уточни датите за рекламното турне след първи януари, и да я увери в напредването на работата по договора. Паричната сума беше толкова огромна, че той ползваше помощта на адвокат за уточняването на клаузите, а трябваше да се изготвят и документите за откриването на банковата сметка. Бяха се спрели на банка, базирана в Швейцария, и сметката щеше да се обслужва под номер, изобщо нямаше да се използва име. Единствено Трой щеше да знае номера и детайлите по банковата сметка, всички документи щяха да се изпращат на неговия адрес.
Тъй като знаеше, че Филип обичаше да посреща пощальона и че често преглеждаше пликовете, Изобел настояваше дори банката да не разполага с истинското й име и адрес. Трой трябваше да измисли фиктивни данни за сметката, за да запази пълната анонимност на Изобел.
— Мисля, че при швейцарците подобно нещо е наказуемо — тревожеше се той.
Трябваше да се споразумяват и по други въпроси. Издателите изпратиха две предложения за корици на книги, които Изобел трябваше да види. Изпратиха ги на Трой, всичко минаваше през Трой, а той ги преснима и ги препрати на Изобел. На тях се виждаше жена с кукленско лице с пищни гърди, преливащи от поръбена с дантела блуза, зад нея — мъж в плащ с качулка, обърнат кръст, и порутен замък. Изобел им хвърли бърз поглед, после ужасено го пъхна отново в плика. Позвъни на Трой.
— Наистина са ужасни — каза тя.
— Да, не са ли невероятни?
— Не, имам предвид, че са толкова ярки и крещящи, като извадени от женско списание; тази ужасна рисунка на Нарити. Изглежда като някаква селянка с огромна гуша. В какво е облечена?
Настъпи кратка пауза, докато Трой извади снимката на корицата за книгата от папката на Зелда Виър в офиса си.
— Нещо като „селска блуза“.
— Защо е облечена така?
— Французойка, но невинна.
Изобел изписка;
— Французойка ли?
— Нали казах, че ще им дам позволение да направят дребни редакторски промени. Не мисля, че някой от нас трябва да изпада в педантизъм по отношение на промените.
— Защо са я направили французойка?
— За да си пасва с биографията ти — каза Трой простичко. — И бездруго сега цялото повествование е в първо лице. Продава се като твоята история, художествен разказ на твоята история. Тя е английско момиче, което расте със сестра си във Франция. .
— Някой ще разбере — каза Изобел уплашено. — Достатъчно е само да започнат да търсят в паспортната служба или актовете за раждане.
— Никъде не твърдим, че историята е истинска — изтъкна Трой. — Това му е хубавото. Ако някой те попита директно, тогава просто ще кажеш, че книгата е основана на преживяванията и проучванията ти във Франция. Това е всичко, което е нужно да кажеш, Изобел, вярвай ми. Издателите ще свършат останалото. Те ще подготвят съобщението за пресата и рекламата.
— Защо не могат просто да разпратят книгата в книжарниците? — настоя Изобел. — Защо всичко трябва да се рекламира шумно?
— Защото в магазините има хиляди книги — отвърна той. — Именно затова собствените ти книги не достигат по-големи продажби. Има хиляди и хиляди книги, Изобел. Трябва да направиш нещо специално, за да бъдеш онази, която хората помнят.
От нейния край на телефонната линия последва мълчание.
— Тя изглежда нелепо — каза Изобел упорито.
— Това е комерсиална корица, която ще продава книгата — каза той без заобикалки. — Вярвай ми, Изобел. Те не си измислят тези неща просто ей така. Това е корица, която се харесва на отговорниците за продажбите и на хората, които пазаруват в супермаркетите.
— Представят книги на купувачи в супермаркета? — попита слисано Изобел. — Хора, пазаруващи в супермаркета, които обикновено влизат там, за да си купят консерва боб?
— Да — каза той. — От тяхна гледна точка една книга е стока, също както една консерва боб.
— Аз пиша от близо двайсет години — каза Изобел. — И книгите ми никога, никога не са били преценявани от купувач в супермаркет.
Трой въздъхна: