Дан на Хрътките
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #8
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-011-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
В този момент джагътският кон на ездача се сблъска гърди в гърди с трета Хрътка. Пръснаха се кости. Ударът изхвърли ездача над главата на коня и той изтърва оръжието. Падна и се претърколи от гърба на чудовищното псе, което изглеждаше замаяно, докато немъртвият кон залиташе назад.
Паднал на колене, Карса отби атаката на друга озъбена Хрътка… а след това звярът ги подмина, както и всички други. Тоблакаят се надигна, направи две бързи крачки и заби меча си в гърдите на зашеметената трета Хрътка. Звярът зави от болка, дръпна се и кръвта блъвна от раната. Странникът се беше съвзел и копието му потъна в корема на гърчещото се животно, разкъса меката плът и по камъните блъвна зловонна течност.
Нещо блесна за миг в очните кухини зад маската с двете резки.
— Браво, Тоблакай! Сега да подгоним и другите!
Кътър зяпна, когато седемте Хрътки се втурнаха покрай Карса и Сегюле. Вече не държеше и копие — проклятие! — и той бързо измъкна два от ножовете си, когато един от зверовете се понесе право срещу него.
Една ръка го сграбчи за ризата и го дръпна назад. Кътър изрева изненадано, залитна и се озова в нечии къси мускулести ръце. Успя да зърне за миг грубо обрулено лице, опулени очи, рижи мустаци, които помръднаха под месестия нос…
„Познавам ли този човек?“
А този, който го беше издърпал, вече крачеше напред, вдигнал огромна брадва. Баратол…
— Тук не е за нас! — изръмжа мъжът, който държеше Кътър, и двамата заотстъпваха.
Баратол позна звяра — беше същият, с който се беше счепкал Чаур, същият беше. Почти запя от радост, когато се хвърли на пътя му, брадвата изсвистя в свирепа дъга отдолу нагоре точно когато Хрътката скочи озъбена, чудовищна…
Острието се заби дълбоко в долната челюст на звяра — само още един миг забавяне и щеше да го порази във врата.
Гърдите на звяра блъснаха Баратол.
Ударен все едно от обкованата с мед глава на таран, той отхвърча назад, превъртя се във въздуха и изпадна в несвяст още преди да падне на петнайсет крачки зад тялото на Аномандър Рейк.
Хрътката беше спряла; залитна, завъртя глава — дясната част на долната челюст беше счупена, ред разядени зъби щръкнаха навън почти хоризонтално, плисна кръв.
За звяра битката беше приключила.
В момента, в който Карса и непознатият се обърнаха, над тях прелетя сянка и двамата потръпнаха и се присвиха под напора на внезапния вятър, понесъл воня на гнило…
А след това крилете на дракона изтътнаха и той се вдигна отново в небето, понесъл три Хрътки.
Атаката на съществото продължи едва няколко удара на сърцето, в мига, в който Кътър бе блъснат в прегръдката на Анци — фалариецът го повлече към входа на дюкяна отдясно, — а Баратол, приковал поглед единствено в омразната му Хрътка и нищо друго, замахна с брадвата си.
Тези тримата дори не видяха дракона.
Сеймар Дев зяпна, когато драконът полетя нависоко в небето с трите виещи и ръмжащи жертви в ноктите му.
Беше се присвила до Пътника, Дасем Ълтър, владелеца на Мъст, убиеца на Сина на Тъмата. Той впери в нея изтерзаните си, изпълнени със скръб очи, пресегна се и я придърпа към себе си.
— Не беше по мой избор! Не ме обвинявай, жено! Чуваш ли? Недей!
Очите му изведнъж се разшириха, той я смъкна рязко на камъните и я покри с тялото си.
Две чудовищни създания се сблъскаха с грохот на по-малко от три крачки от тях.
Бяла Хрътка.
И мечка — бог, звяр, забравен някъде по пътя от отминаващия свят.
Беше се появил миг след Хрътката и огромните му лапи се стегнаха в съкрушителна прегръдка, вдигнаха Хрътката във въздуха — далече от Сеймар Дев и Дасем — и двете същества се натресоха в стената на сградата.
Зидът се срути, тухла и камък западаха по широкия гръб на Дасем, докато той издърпваше Сеймар Дев от рухващата фасада. Някъде, вече вътре в сградата, мечката и огромното псе продължаваха да се бият свирепо.
Бяха останали само две Хрътки на Светлината. И без да срещат съпротива, те стигнаха до тялото на Аномандър Рейк. Челюсти се впиха в бедрото му и вдигнаха тялото му. Вторият звяр заобиколи, сякаш размисляше къде да захапе — но мечът, заклещен все още в черепа на Тайст Андий, се въртеше бясно, докато първото животно се мъчеше да отнесе плячката си, и благоразумната предпазливост го задържа.
Сегюле хвърли копието си от петнадесет крачки. Оръжието се заби в хълбока на кръжащата Хрътка и я събори — но само след миг тя се вдигна отново, заръмжа и извъртя глава да захапе щръкналия прът.