Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
КОНТИНЕНТ В СМУТ
695
то, изглежда, било ирационално до точката на саморазрушението. Светът бил още по-неразбираем. Свободното господство на логиката и разума приближавало към своя край:
Ах! Какъв ден! Как злобно ме поглеждат млади и стари!
Вместо кръстът, бремето на вината Виси около врата ми7.
*
Ти болна си, розичке -в тебе се впива зъл червей, довеян от бурята дива.
Той свря се в уханното алено ложе и с похот коварна и тъмна те гложде8.
Ето фройдистки стихове почти сто години преди Фройд. [Freude]
Непокорните млади бунтовници разширявали още повече границите на романтизма. През 1797 г. в Германия Фридрих фон Харденберг (Новалис, 1772-1801) написал мистичните Hymnen an die Nacht, в които, като Данте за Беатриче, възвисил своята страст към отдавна изгубената любов. През 1799 г. Фридрих Шлегел (1772-1829), по-младият брат на преводача на Шекспир, Данте и Калдерон, написал скандалния роман Lucinde, който внушавал, че любовта към красотата трябва да бъде върховен идеал. Във франция Франсоа-Рене Шатобриан (1768-1843) публикувал Essai sur les révolutions (1797) и своята Génie du Christianisme (1801) напук на съвременните условности. През 1812 г. в Англия скандалният лорд Джордж Байрон (1788-1824) публикувал Childe Harold’s Pilgrimage, който щял да сложи началото на един европейски култ.
Също толкова важни били салоните и центровете, които пропагандирали новите идеи. Йенската група на братята Шлегел била влиятелна в Германия. Но най-важ-ното място трябва да се отреди за Жермен Некер (Мадам Дьо Стал, 1766-1817), дъщеря на главния министър на Луи XVI и една от най-ефикасните създателки на романтически идеи. Самата тя писателка, Мадам Дьо Стал поддържала свой двор, първо на Рю дю Бак в Париж, а после в изгнание, който бил посещаван от всички литератори на онова време. Нейният роман Delphine (1803) имал феминистки наклонности; Corinne (1807) бил манифест на страстта; De l’Allemagne (1810) бил трактат, чрез който светът на немския романтизъм станал достъпен за французите.
Разумът обаче не бил усмирен, докато самите философи не се обърнали против него. По-ранните различия на Вико от Просвещението намерили почва на едно доста необичайно място - в Източна Прусия. Имануел Кант (1724-1804), несъмнен гигант сред философите, запълнил бездната между Разума и Романтизма. Пиетист, ер-
696
REVOLUTIO
FREUDE
ПРЕЗ 1785 г. в селцето Голис край Лайпциг Фридрих Шилер съчинил An die Freude, “Ода на радостта”. Това е хвалебствен химн на духовното освобождение, което го завладява след една безнадеждна любов и една зима, прекарана в крайна бедност в Манхайм. Тя съдържа политически и лични обертонове: един упорит слух поддържа тезата, че първоначалното заглавие е било “Химн на Свободата”:
Седем години по-юьсно младият Бетовен заявил публично своето намерение да композира музика по одата. Той щял да се занимава с нея в продължение на повече от тридесет години.
Бетовен замислил идеята за грандиозна “Германска симфония” някъде през 1817 г. Той усещал, че тя може да достигне кулминацията си в един хоров финал. Ранните й ноти споменавали Adagio Cantique, “религиозна песен в симфония в старите тоналности… В Adagio текстът да бъде от гръцки митове (или) Cantique Ecclesiastique. В Allegro — фестивал на Бакхус”2. Чак през юни 1823 г. той се обърнал решително към одата, но и тогава с постоянни опасения. През тези години, мрачен и паднал духом от напредващата глухота, Бетовен триумфирал над своя недъг с Missa Solemnis и чудесната поредица от сонати за пиано, Ор.
Но Симфония №9 (Хорал) в ре минор (Ор. 125) щяла да се изкачи още по-нагоредо висините на интелектуалното творение и емоционалната смелост. След кратък, шептящ пролог, първата част, allegro та поп troppo, навлиза с необикновен звук от целия оркестър, който свири в унисон заглъхващия акорд в ре минор. Втората част, molto vivace, “най-бо-жественото скерцо”, се прекъсва от моменти, когато музиката спира напълно само за да започне отново с удвоена енергия. Третата част, adagio, е построена около преплитащи се мелодии, изпълнени с огромна величественост.
* (Българският превод е на Димитър Стоевски във Фридрих Шилер “Избрани творби”, С, НК., библ. “Световна класика”, 1983.)- Б. пр.
Freude, schöner Götterfunken, Tochter aus Elysium,
лъч божествен — дивен дар, свеждаме опиянени
Радост, дева възхитена,
wir betreten feuertrunken,
Himmlische, dein Heiligtum. Deine Zauber bindet wieder, was die Mode streng geteilt; alle Menschen werden Brüder, Wo dein sanfter Flügel weilt.
братя стават всички люде, ти разпериш ли крило.
взор пред твоя свят олтар. Ти сплотяваш в порив чуден разделените от зло,