Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Ние държим тези истини да бъдат свещени и безспорни: че всички хора са създадени равни и независими, че от тяхното равностойно създаване те получават права вродени и неотменими, сред които правото за съхраняване на живота и свободата и търсенето на щастие9.
Европейското участие в Американската революция е признато официално със статуи и паметници. Американският фактор в европейската революция не винаги се признава толкова охотно. Но в дузината години, които разделят Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. от встъпването в длъжност на първия президент Джордж Вашингтон на 29 април 1789 г., именно създаването на САЩ извело на преден план дебатите за модерното управление.
if;
КОНТИНЕНТ В СМУТ
691
Том Пейн (1737-1809), норфолкски квакер отТетфорд, бил живата връзка между Европа и Америка. “Радикалът Том” се посветил на американската кауза, след като бил обявен извън закона и прогонен от Англия. Неговият “Здравият разум” (1776) бил най-резултатният трактат за Американската революция; неговия трактат “Правата на човека” (1791) бил едно от най-радикалните противопоставяния срещу Френската революция. Той щял да седи във френския конвент и да избегне гилотината на косъм. Неговата “Епохата на разума” (1793), деистки трактат, написан в огнена проза, предизвикала скандал. “Моята страна е светът, написал той, а моята религия е да правя добро.”
В Източна Европа трите големи империи храносмилали Първата подялба на Полша (виж Глава VIII). Усещало се облекчение заради това, че войната била избегната; но облаците на пропагандата не можели да скрият фактите за насилието. Нещо повече, в самата Полша-Литва Подялбата възпламенила още повече негодуванието срещу руската хегемония. Усилията на Полското просвещение водели неумолимо към конфронтация с царицата. Руската сфера на влияние се придвижвала паралелно с тази на франция към сблъсък между “тираните” и “приятелите на свободата”. Не било случайно, че революционната епоха по-късно щяла да достигне своята кулминация в титаничния сблъсък между Франция и Русия.
Отвъд или зад ежедневната политика имало индикации, че дълбоки сили, невидими върху подредената повърхност на Европа от XVIII век, по някакъв начин ставали неконтролируеми. Единият източник за безпокойство бил технологичен: появата на моторни машини с огромен разрушителен, не само градивен, потенциал. Вторият източник бил социален: все по-ясната представа за “масите”, осъзнаването на факта, че изобилните милиони, до голяма степен изключени от цивилизованото общество, могат да вземат съдбата си в собствените си ръце. Третият източник бил интелектуален: нарастващата загриженост в литературата и философията от ирационалното човешко поведение. Историците са принудени да решат дали тези събития са били свързани помежду си феномени: дали тъй наречената Индустриална революция, колекти-вистичната тенденция в социалната мисъл и началата на романтизма били свързани части от един последователен процес или не; дали те са били причини за революционния изблик, или просто са били негови спътници и съратници.
Индустриалната революция е общ термин, който се използва широко, за да опише серия от технологични и организационни промени, които били значително по-широки от единствения, най-добре познат елемент: изобретяването на моторните машини. Нещо повече, терминът започна да се отнася, след огромни исторически дебати, само до един етап от много по-сложната верига от промени - наречена сега “модернизация”, - която не започнала да налага цялостния си ефект чак до следващия век. Дори и така, съществуват дузина елементи на “прединдустриализацията”, които трябва да се имат предвид; те включват земеделието, подвижната работна сила, парната енергия, машините, мините, металургията, фабриките, градовете, комуникациите, финансите и демографията.
Научното земеделие било една от фикс идеите на Просвещението и особено на физиократите. От началния си, рационализаторски етап, то се развило до точка, в която задвижваните от коне (макар че още нямало моторни) машини създавали по-
692
REVOLUTIO
тенциала за много по-голямо производство. Един английски фермер от Хънгьрфорд, Джетро Тьл (1674-1741) рекламирал механизиран свредел в своята Horse-Hoeing Husbandry, публикувана още през 1703 г.; ротердамският лемеж със стоманен връх излязъл на пазара през 1803 г. Векът между тези две дати бушувал от земеделски експерименти. Но прогресът бил мъчително бавен; средното ниво на земеделската продукция се диктувало не от темпото на нововъведенията, а от ритъма на средния фермер. [CAP-AG]