Гравитационна дъга [bg]

Това е всичко, което успява да чуе нашият Сантиментален Сюрреалист, докато напуска района. Още по-добре! Той е по-силно заинтересуван, или „болезнено завладян“, ако така предпочитате, от момента на слънчева тишина сред белите плочки на долнопробното ресторантче. То изглежда като място, където вече е бил (Киноша, щата Уисконсин?), макар и да не помни във връзка с какво. Бяха го нарекли „Момчето от Киноша“, обаче това може и да е недостоверно. Досега единственото друго помещение, в което помни да е бил, е двуцветна стая, нищо друго освен два точно определени цвята, всички лампи, мебели, завеси, стени, таван, килим, радио, даже обложките на книгите по рафтовете, всичко беше или (1) Тъмно ЕвтинопарфюмноАквамариново, или (2) Сметаново Шоколадено Кафяво Тип Обувки На ФБР Агент. Може да е било в Киноша, а може да не е било. Ако опита, след минута ще си припомни как е попаднал в облицовано с бели плочки помещение половин час преди времето за миене с маркуча. Той седи с наполовина пълна чаша кафе, с прекалено много захар и сметана, трохи от ананасов сладкиш под чинийката, където пръстите му не могат да стигнат. Рано или късно ще трябва да премести чинийката, за да ги събере. Той просто отлага. Обаче няма да има рано нито късно, защото

звуковата сянка го захлупва,

настанява се около неговата маса, заедно с невидимите дълги завихрени повърхности, които са я донесли тук връхлитащи като спираловидни ароматни завъртулки Въздушен Ананасов Сладкиш, доловими само благодарение на случайни парченца звукови остатъци, които може неволно да се оплетат в завихрянията, гласове далеч навътре в морето нашето местоположение е двайсет и седем градуса и двайсет и шест минути северно, жена плаче на някакъв пронизителен език, океански вълни в бурни ветрове, глас декламиращ на японски,