Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Нещастнико, какво правите?! Та вие се убивате!… — извика отец д’Егрини и се спусна към болния, като се опитваше да го върне в леглото.
Родин го възпря с мършавата си, но корава като желязо ръка и го тласна далеч от себе си със сила, която едва ли можеше да се подозира.
— Силен е като епилептиците, когато изпаднат в криза — прошепна д’Егрини на кардинала след като едва се задържа прав.
В това време Родин тежко тръгна към писалището, където се намираха всички необходими неща, изписани в рецептите на д-р Баление. Йезуитът придърпа стол, седна зад бюрото, взе писалка и лист и започна решително да пише. В спокойните му, бавни и сигурни движения се долавяше онази премереност, която обикновено е присъща на сомнамбулите.
Онемели от тази гледка, кардиналът и отец д’Егрини не знаеха, сънуват ли или пред очите им се извършваше истинско чудо.
Д’Егрини събра кураж и се приближи до пишещия:
— Това е лудост, отче…
Родин поклати рамене, обърна се леко към него и го прекъсна с жест, който едновременно подканяше отчето да се приближи и прочете написаното.
Преподобният отец, който бе сигурен, че ще види изписани бълнуванията на този болен човек, взе писмото. В същото време Родин започна да пише върху следващия лист.
— Ваше Високопреосвещенство! — извика отец д’Егрини, — прочетете това…
Кардиналът обгърна с поглед написаното, след което го върна силно развълнуван.
— Много умно и много хитро: точно по този начин се обезсмисля опасното споразумение между абат Гавриил и госпожица Кардовил, които, ясно е, са най-опасните водачи на този съюз.
— Наистина, чудесно нещо — съгласи се с него отец д’Егрини.
— Ех, драги ми отче — продължи кардиналът — колко жалко, че само ние сме свидетели на това невероятно чудо. Умиращ човек да се преобрази в такава степен! Ако някой разкажеше тази сцена с известни малки промени, би заприличало на възкресението на Лазар.
Отец д’Егрини за миг се замисли над изреченото, но бързо се оживи:
— Чудесна мисъл, Ваше Високо Преосвещенство! Това трябва да се запомни! Тази мисъл би могла лесно да се възприеме…
Това моментно въодушевление бе прекъснато от Родин, който даде знак на отец д’Егрини да се приближи и му подаде второто писмо, придружено с късче хартия, на което бе написано: „Да се изпълни, преди да измине един час.“
Отец д’Егрини прочете бързо второто писмо и почти извика:
— Точно това е истината… как не се бях сетил… По този начин преписката между Агрикол Балдуин и господин Харди вместо да ни навреди, може да ни е от полза. Наистина — допълни отчето като се приближи отново до кардинала, — наистина учудването ми няма граници… Гледам, чета, но не мога да повярвам на очите си… Преди малко беше на прага на смъртта, а сега пише уверено, с бистър ум. Дали не сме свидетели на някое от онези явления, когато душата властва над тялото?
В това време врата се отвори и в стаята влезе забързан д-р Баление. Като видя зад писалището Родин да пише полугол, той не се въздържа и направо извика:
— Не знаете ли, Ваше Високо Преосвещенство, както и вие отче…, че убивате по такъв начин този нещастник?! Ако психическото му състояние го е вдигнало, то вие трябваше да го вържете за леглото и насила да го задържите.
След тези гневни думи д-р Баление бързо се приближи до Родин и хвана ръката му. Той се надяваше, че ще усети суха и трескава кожа, а тя бе еластична и почти изпотена. Учуден, лекарят направи опит да му премери пулса. Сякаш нищо не се бе случило, Родин продължаваше да пише със свободната си дясна ръка.
— Какво чудо! — възкликна д-р Баление, — от осем дена насам включително и тази сутрин пулсът му бе силно учестен, с прекъсвания, а сега е абсолютно нормален… Умът ми не го побира… Какво е станало тук?… Как да разбирам това, което виждат очите ми? — обърна се той към отец д’Егрини.
— Преподобният отец, на когото първо се изгуби гласът, последвано от криза на отчаяние вследствие лошите новини, — каза отец д’Егрини, — дотолкова ни изплаши, че по едно време си мислехме, че може да умре. — А то, сам виждате какво стана… Негово Преподобие намери в себе си сили да стане и да отиде до писалището, където от десет минути в пълно съзнание пише неща, които изумяват с логиката си…
— Тогава няма никакво съмнение, че именно голямото отчаяние му е вдъхнало сили за тази рязка промяна. Дори съм уверен, в подобна ситуация шансовете за успех на операцията се увеличават многократно.