Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Болният направи жест, в който се четеше молба и отчаяние, от което отец д’Егрини долови някаква опасност, затова се обърна към кардинала. Той още не можеше да се утеши, за това че не успя да разкрие тайната на йезуита. Отчето му посочи писмото и с голямо почитание изрече:
— Позволявате ли, Ваше Високо Преосвещенство, да чета?
Кардиналът наведе глава и отговори:
— Вашите дела, драги ми отче, са и наши дела. Църквата винаги трябва да се радва на онова, което радва и вашето славно Общество.
Отец д’Егрини разпечата писмото и откри в него няколко бележки, изписани с различен почерк. Още след прочитането на първата лицето му се помрачи.
— Но това е голямо нещастие…
Родин рязко изви главата си към него и го погледна въпросително.
— Флорина е умряла от холера — съобщи отец д’Егрини, — и неприятното е това, — допълни преподобното отче, като смачка в ръката си бележката, — че преди да умре изповядала на госпожица Кардовил, че отдавна я следи по заповед на Ваше Преподобие.
Нямаше никакво съмнение, че смъртта на Флорина и разкритието, което бе направила пред своята господарка, нарушаваха в известна степен плановете на Родин, защото той измънка нещо неразбрано, а на лицето му се изписа явно недоволство.
Отец д’Егрини разгърна следващата бележка, прочете я и рече:
— Това съобщение, отнасящо се до маршал Симон, не е съвсем лошо, но не е и задоволително, защото ни уведомява за подобрение на положението му. Но когато сравним тази информация с останалите, тогава ще можем да съдим за нейната истинност.
Родин даде знак на отец д’Егрини да побърза и отчето зачете:
„Уверяват, че от няколко дни насам духът на маршал Симон не е дотам неспокоен, недотам развълнуван. Напоследък прекарал два часа с дъщерите си, което от доста време не било му се случвало. Навъсеното лице на неговия войник Дагоберт от ден на ден става по-засмяно, което може да се приеме за доказателство, че е настъпило значително подобрение в състоянието на маршала. Последните писма без подател били познати по почерка и войникът ги върнал на разносвача. Трябва да се помисли да се пращат по друг начин.“
След това отец д’Егрини изгледа Родин и му каза:
— Ваше Преподобие без съмнение смята, че тази бележка не е дотам задоволителна, нали?
Родин наведе глава. По набръчканото му чело се виждаше колко страда, че не може да говори. Два пъти постави ръката си на гърлото и изгледа отец д’Егрини притеснено.
— Ех — въздъхна отчето ядосано, след като прочете и следващия текст, — заради едната ни днешна сполука този ден ни докара други неприятности!
Като чу тези думи Родин рязко се обърна към отец д’Егрини, протегна към него ръка и го заразпитва с поглед. Кардиналът, който споделяше същото безпокойство, попита отец д’Егрини:
— Какво се съобщава в тази бележка, драги ми отче?
— Ние мислехме, че никой не знае за пребиваването на господин Харди в нашата къща — отговори отец д’Егрини, — но ме е страх, че Агрикол е открил жилището на бившия си господар и му е предал писмо чрез един наш слуга. И така — ядовито прибави отец д’Егрини, — през тия три дни, в които не можах да се срещна с господин Харди в стаята, където живее, някой от слугите му се е оставил да бъде подкупен… Там има един с едно око, на когото никога не съм вярвал… Не, не ми се иска да приема това предателство, чиито последствия биха могли да бъдат много плачевни. От всички, аз най-добре зная, как стоят работите и твърдя, че една подобна преписка може да развали всичко, като събуди у господин Харди стари спомени и случки, приспани с големи усилия. По този начин може за един ден да рухне всичко, което съм направил, откакто той живее в нашата къща… Добре е, все пак, че в бележката се говори за съмнения, за страхове, които останалите сведения, на които вярвам повече, няма да потвърдят.
— Не бива да се отчайваме така бързо, драги ми отче — каза кардиналът, — доброто дело всякога е под Божия защита.
По всичко личеше обаче, че това уверение не успокоява достатъчно отец д’Егрини, който изглеждаше умислен и отчаян, а Родин, легнал безпомощно в постелята потреперваше конвулсивно от яд, след чутата лоша новина.