Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Съпругата му, която изведнъж си беше припомнила старите лавици, започна така трогателно да го моли да я заведе при ненагледната й любимка, при малката й господарка, при любимото й същество и други неща от този род, че мистър Тутс, преизпълнен с дълбоко съчувствие и възхищение, прие на драго сърце и те решиха да тръгнат веднага, за да се явят лично в отговор на писмото на капитана.
По някакво стечение на обстоятелствата, по някакво необяснимо съвпадение, същия този ден, когато мистър и мисис Тутс потеглиха към капитана, той се беше озовал в един пищен брачен кортеж, но в него той не беше главното действуващо лице. Всичко беше станало съвсем случайно по следния начин:
След като за свое безгранично удоволствие беше зърнал Флорънс и бебето й и дълго разговарял с Уолтър, капитанът беше тръгнал да се поразходи, тъй като смяташе, че му е необходимо да размисли сам върху превратностите на съдбата и мъдро да поклати колосаната си шапка, разсъждавайки за разорения мистър Домби, към когото неговата благородна и простодушна душа проявяваше дълбоко съчувствие. Капитанът може би щеше да потъне в дълбока печал поради нещастието на този джентълмен, ако не беше мисълта за бебето. Всеки път, когато си спомнеше за него, той изпитваше такова удоволствие, че се смееше с глас на улицата, и неведнъж, поддал се на своя възторг, за голямо учудване на минувачите подхвърляше високо и улавяше във въздуха твърдо колосаната си шапка. Честото редуване на светлина и сянка, предизвикано от размишленията върху тези два коренно различни въпроса, беше мъчително за капитана и той реши, че му е необходима дълга разходка, за да си възвърне душевното равновесие. А тъй като приятните асоциации играят голяма роля за това, той избра като място за своята разходка стария си квартал — там можеха да се видят мачти, гребла, гравьори, майстори на корабни сухари, носачи на въглища, котли за катран, моряци, канали, докове, подвижни мостове и други успокоително действуващи неща.
Този спокоен пейзаж и особено Лаймхаус Хол и околността оказаха такова силно успокояващо въздействие върху капитана, че той продължи разходката си напълно възвърнал душевния си мир и всъщност вече си доставяше наслада на душата, тананикайки си съвсем тихичко баладата за Прекрасната Пег, когато, завивайки зад ъгъла, се озова право срещу едно триумфално шествие, при вида на което се вцепени и онемя.
Ужасната процесия се оглавяваше от тази непоколебима жена мисис Макстинджър, която със същия израз на неумолима решимост, окачила на видно място върху коравосърдечната си гръд изумителния часовник и други украшения — в които капитанът от пръв поглед разпозна личната собственост на Бънсби, — водеше под ръка не някой друг, а прозорливия мореплавател. С обезумял и нещастен вид на пленник, когото откарват далеч от родината, той покорно се беше оставил на волята й. Зад тях се виждаше ликуващата група на младите членове от семейство Макстинджър. После следваха две дами със страховит и непреклонен вид, които водеха помежду си дребничък джентълмен с огромен цилиндър. Те също ликуваха. Най-отзад вървеше момчето на Бънсби и носеше чадърите. Движеха се като на парад. Потресаващата целенасоченост, която се излъчваше от цялата компания, сама по себе си ясно говореше — дори войнствените физиономии на двете дами да не бяха достатъчно красноречиви, — че това шествие ще извършва жертвоприношение и жертвата е Бънсби.
Първата мисъл на капитана беше да побегне. Това трябва да е била първата мисъл и на Бънсби, но очевидно тя се беше оказала безнадеждно неосъществима. В този миг един вик откъм групата — бяха го познали и Александър Макстинджър се спусна към него с отворени обятия — закова капитана на място.
— Е, кап’тан Кътъл! — обърна се към него мисис Макстинджър. — Това се казва среща! Вече не храня лоши чувства към вас. Кап’тан Кътъл, няма защо да се боите, че ще започна да ви коря… Надявам се, че ще се изправя пред олтара в съвсем различно разположение на духа.
След тези думи мисис Макстинджър спря, за да си поеме дъх, изпъна се, изпъчи гръд и като посочи жертвата, каза:
— Ето моя съпруг, кап’тан Кътъл!
Злочестият Бънсби не поглеждаше нито наляво, нито надясно, нито към младоженката, нито към приятеля си, а беше вперил поглед право напред в празното пространство. Тъй като капитанът му протегна ръка, Бънсби също протегна своята, но не обели нито дума в отговор на поздравленията.