Самозащита [bg]

— Да, госпожо.

— Значи се договаряме да прегледаме всичко следващия понеделник. Ако възникнат някакви проблеми, информирай ме незабавно. — Премести скиците в другата си ръка.

— Да, госпожо. Така ще направя. — Погледна към мен.

— Това е доктор Делауер. Той плаща сметките.

— Сър — каза Лари, — строим красив нов дом за вас, можете да ми вярвате.

— Чудесно.

Почеса тила си, отиде на строежа и започна разговор с друг работник. Езерцето беше сухо и пълно със строителни отпадъци. Някогашната градина сега представляваше локва кал. Покривните скатове на новата къща стремително се врязваха в небето. Слънчевият диск, надничащ иззад облаците, беше платиненобял.

— Как ти се струва? — попита Робин.

— Много красива.

— Скоро ще е. — Целуна ме по бузата.

Продължих да оглеждам строежа. Дограмата бе поставена, а стените — измазани и частично шпакловани. По мазилката бяха останали следи от старите греди. В предишния си вид къщата имаше стени от секвоя, а покривът беше от кедров материал. „Плаче за събаряне“ — бе коментарът на специалиста от противопожарната охрана. Новата сграда щеше да бъде тухлена, а покривът — покрит с керемиди. Щях да свикна с нея.

Робин ме прегърна през кръста и двамата отидохме при пикапа.

— Съжалявам за довечера.

— Хей, всеки си има своите спешни случаи. Ето нещо, което ще ти помогне да запазиш разсъдъка си.

Подадох й шумозаглушителите и тя се разсмя. Свали задния капак на каросерията, постели войнишкото одеяло и извадихме храната. Ядохме под звуците на зидарски чукове и стърженето на триони, подавахме парчета сандвич на Спайк и наблюдавахме кръженето на птици над нас. Не след дълго се почувствах добре.