Оцеляват само силните [bg]

Като се върна на тихо в къщи, си поигра с компютъра.

В системата на Пътния отдел откри името на Рун М. Лейман, докторска степен, петдесет и шест годишен, сто осемдесет и три сантиметра, сто и десет килограма, живущ в Санта Моника.

Според картата адресът се намираше в един от каньоните, които отвеждаха до Тихоокеанската крайбрежна магистрала.

Изобщо не е далеч от Айрит.

В живота ни очакват какви ли не съвпадения.

Беше осем и половина вечерта, време да провери другия.

Обади се в полицейски участък „Уест Ел Ей“ и помоли да го свържат със Стърджис. След малко едрият полицай вдигна и мъжът затвори телефона.

Значи онзи още е там.

Всеотдаен държавен служител.

Да се заеме отново с психолога? Вероятно е безполезно, но след убийството на онова момиче на игрището не се бе случвало нищо интересно и трябваше да си запълва някак времето.

Да си уплътнява времето му бе в природата. Така се бореше със самотата.

Отиде с колата до Бевърли Глен и спря недалеч от тясната пътека, която завиваше към модерната бяла къща на психолога и скулпторката.

За късмет, след осемнадесет минути зеленият кадилак излезе на улицата и го подмина, набирайки скорост.

Пред погледа му се мярнаха две размазани, усмихнати лица.

Десет минути по-късно застана пред прага на дома и позвъни със здравата си ръка, скрита в ръкавица.

Отвътре излая куче. Съдейки по лая, бе малко. Понякога кучетата бяха опасни, но ги обичаше.

Веднъж имаше куче, което много обичаше — дружелюбен малък шпаньол с черно петно на окото. Някой го бе премазал от бой и той уби насилника пред очите на животното. То се съвзе, но оттогава стана по-недоверчиво. Три години по-късно получи тумор на пикочния мехур, който го довърши.

Поредната загуба… Огледа ключалката. Брава с топка. Хубава марка, но беше много популярна и той имаше шперц за нея.

Осмият ключ я отключи и той влезе.

Отвътре също изглеждаше приятно. Високи, просторни тавани, бели стени, няколко произведения на изкуството, хубави мебели, няколко скъпи на вид персийски килима.