Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Импулсивно [bg]
Импулсивно [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Импулсивно [bg]

Электронная книга - «Импулсивно [bg]». Краткое содержание книги:

Млада жена изчезва безследно една нощ... Пенсионирана учителка е заклана посред бял ден... Две жени са пребити до смърт в козметичния салон на малък провинциален град... Три озадачаващи престъпления, свързани помежду си с очевидната липса на мотив. Но Алекс Делауер и инспекторът от полицията на Лос Анджелис Майлоу Стърджис попадат случайно на следа. Открадната луксозна кола е открита от полицията без дори драскотина, ако не се брои миниатюрното петънце кръв върху кожената седалка. Не след дълго попадат на още луксозни возила, „незаконно отнети“ малко преди убийствата. И изведнъж двамата детективи се оказват по петите на убиец и на отдавнашен неразкрит случай. За да свалят маската от лицето на убиеца, Алекс и Майлоу трябва да вникнат в неговия импулс да убива.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 125
Перейти на страницу:

— Добре — каза Андреа Гуд и се изправи.

— Ще се радваме, ако можем да се чуем със съпруга ви — казах аз. — Да оздравява бързо.

— О, ще оздравее. Той е силен.

Дванайсета глава

Убийството на Ела Манкузи не се появи в новините в шест, а едва в последната част в единайсет, допълнено с тържествен баритон зад кадър и близки планове на окървавен нож, взети от някаква база с готови снимки.

Безплатният телефон се появи за секунда, но това не беше достатъчно. Когато се обадих в офиса на Майло на следващата сутрин, чух ново съобщение.

„Тук е лейтенант Стърджис. Ако се обаждате във връзка с убийството на Манкузи, моля ви да оставите името си и телефон за връзка. Говорете бавно и ясно. Благодаря.“

Обадих се на Уилсън Гуд, надявайки се, че разговорът с жена му, почивката в леглото и гражданският му дълг ще развържат езика му. Никой не отговори.

Бланш беше готова за разходка и весело подскачаше, докато се отправяхме надолу по долчинката. Катериците, птиците и колите я забавляваха. Дърветата я забавляваха. Камъните бяха много смешни.

Една жилава жена, излязла да тича, се спря да я погали.

— Това е най-хубавото куче, което съм виждала.

Бланш се съгласи.

В един Робин и аз отидохме с колата в Шърман Оукс и хапнахме спагети при Антонио. След това я попитах дали може да ми отдели известно време и се отправихме към адреса на Катрина Шонски във Ван Нуис.

Големи блокове в комплекс без дървета. Във въздуха се носеше миризма на строителна прах, въпреки че не се виждаха строежи. Очарователно като слънчева алергия.

— Разбирам защо се е опитвала да се махне оттук — каза Робин. — Макар че и живот в трийсет стаи на двайсет акра също не помага, ако си самотен.

— Нещо конкретно ли имаш предвид?

Тя кимна.

— Идва в града по работа след около седмица. Между срещите има намерение да ме навести, за да „нагледа поръчката си“. Не е кой знае какво, но няма да имам нищо против, ако си там.

— Неприлично ли звучеше?

— Не, но когато говори с мене, винаги е толкова настойчив. Сякаш иска да се сближим… нали се сещаш?

— Поръчка със задни мисли.

— Може би е глупаво — каза тя.

— Надуто момиче.

Тя се усмихна.

— Значи ще дойдеш?

Тя се върна в ателието си, а аз се замислих за Ела Манкузи и Кат Шонски. Не можех да намеря сериозна връзка между големите черни откраднати коли.

Поиграх си с търсачките, комбинирайки варианти на „убийство“ и „луксозна кола“. Когато не излезе резултат, опитах с „предумишлено убийство“. Пак нищо.

Започнах да комбинирам „убийство“ с конкретни марки коли, минах през „Ягуар“, „Ролс-Ройс“, „Ферари“ и „BMW“ без успех.

„Ламборгини“ и „Кадилак“ изкараха две престрелки, една в Ел Ей, една в Ню Йорк. Двама гангстери рапъри, застреляни при излизане от звукозаписното студио късно вечерта, единият сам в „Мурсиелаго“-то си, другият — докато пътувал с антуража си в тунингован кадилак „Ескалейд“. Официално и двата случая бяха неразкрити. Само че всички в света на хип-хопа знаеха кой го е направил.

„Бентли“ и „Астън Мартин“ не дадоха нищо. „Мерцедес“ не показа нищо, свързано с Ела Манкузи, може би заради липсата на медийно покритие, което пък ме накара да се замисля за смисъла на проучването си. „Бенц“ показа снимки на Хитлер в двата му огромни 770К и дрънканиците на някакъв блогър от Катар, според когото фюрерът е зле разбран „готин пич, когото всички мислят за убиец“.

Написах „Линкълн“ без особени надежди.

Дотук с пророческите ми способности.

Двойно убийство преди девет години в Охо Негро, бедно земеделско селище във вътрешността на север от Санта Барбара. Случаят беше описан на DarkVisions.net, полуграмотен уебсайт, забавляващ се да описва жестоки неразкрити убийства и да публикува груби карикатури и зърнести снимки, откраднати от книги за истински престъпления.

Фактите на сайта, разказани от „единствения афтор и уебмастър DV Zapper“, бяха оскъдни и брутални — Лионора Брайт, собственичка на единствения козметичен салон в Охо Негро, и Вики Тран, нейната маникюристка, били убити след затварянето на салона, а телата им били намерени на следващата сутрин „с множество наръгвания“ и „вероятно разчленени“.

Черен линкълн „Таун Кар“ бил паркиран близо до салона малко преди здрач. По-рано през деня бил забелязан висок мъж с дълга до земята връхна дреха и каубойска шапка. Излязъл от колата, разходил се около салона и заминал.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)