Импулсивно [bg]

— Каква кола беше? — попита Майло.

— Ролс „Фантом“.

— А не бентли „Арнидж“?

— Мога да ги различа.

— Това първият път ли беше, когато се появи, или вторият?

— Първия път — каза Хатфийлд. — Тя затова дойде втория.

— Смятала е, че пак ще го направите?

— Мислеше се вече за собственик на сервиза. Направо влезе и попита къде е Клайв. Натресе се право на управителя.

— Първия път отпред ли чакаше?

— Прати ми съобщение. Както правят всички. Бях зает, трябваше ми малко време да изляза. Тя се ядоса. За секунда да останем насаме и почва да мрънка.

— Някога да сте я возили в бентли? — попитах аз.

— Не, само в ролса.

— На кого е?

— Не ни казват.

— Хареса ли й?

— Разбира се — рече Хатфийлд. — Само кинтите я интересуват, да се хване с някой богат и да натрие носа на майка си. Щото мрази майка си. Тя го казва, не аз. Тъпа работа.

— Кое?

— Да си мислиш, че някой е готин, щото кара готина кола. Нека да ви кажа нещо — богатите тъпаци си харчат всичките пари да се изфукат, след това ги хваща страх и изобщо не я изкарват от гаража. Това е все едно аз да имам пари и да ви ги навирам в лицето, ама после — опа! — хваща ме шубето да не ме види някой и да не ми свие всичко.

Майло се засмя.

— То си е смешно — каза Хатфийлд и запали нова цигара. — Като намерите Кат, кажете й да ми се обади, ако иска, даже ще се направя, че не забелязвам как се преструва. Повечето време съм бил женен, така че съм наясно с преструвките.

Той тръгна да си ходи, но Майло го задържа с няколко лесни въпроса, чиято цел беше да го накарат да се отпусне. Хатфийлд стана малко по-дружелюбен, даже разказа един мръсен виц за жената, енота и ауспуха. Нищо повече не каза обаче за Кат Шонски. Когато Майло го попита къде е бил вечерта, когато е изчезнала, той отговори:

— Обикновено идея си нямам къде съм бил. Ама за късмет този път знам. Бях си в Кълъмбъс. Голямата ми дъщеря имаше рожден ден.

— Кога пристигнахте и си тръгнахте?

— Не ми ли вярвате?

— Рутинен въпрос — каза Майло. — Помогнете ни да се ориентираме и ви оставяме на мира.

— Добре, добре… когато дойдох… хм… трябва да е било четвъртъкът преди излизането й, дето казвате. Бях в Кълъмбъс четири дни, после отидох с колата до Байлокси да видя майка си. Тя е в старчески дом там и когато ходя при нея, я водя в казиното и я оставям с инвалидната количка до някоя ротативка, докато не свърши всичките си монети. Два дена по-късно съм пак тук. Щях да ви кажа да проверите в колко съм дошъл, ама не искам проблеми с шефовете, така че не ме прецаквайте, става ли? Всичко ви казвам.