Непокорна кръв [bg]

— И той изгубил мъжката си сила, казвам ви. Изгубил я! И то в сватбената си нощ!

Мъжете в ъгъла сигурно се бяха наливали с уискито на Ма Синклер от часове. Разказвачът не можеше да задържи слюнката си зад почернелите си зъби и обливаше другарите си с пръски, докато удряше с юмрук по масата. Но те бяха толкова пияни, че изобщо не му обръщаха внимание. Добре поне, че онзи с цигулката беше спрял да я тормози.

Аз очаровано ги наблюдавах, облегнат на бара, докато Ма Синклер ми вадеше бутилка от доброто уиски. Златният й зъб проблесна от ухилената й уста, а аз изкривих лице в преувеличено недоверие. Нямаше смисъл да се намесвам в разговора. След не много дълго половината от тях щяха да се натръшкат в несвяст по пода.

Ма Синклер обаче не се сдържа.

— Вярно ли, Уилиям Макийн? — извика тя към другия край на помещението. — Аз доколкото разбрах, въобще е нямало какво да губи.

Това й спечели мрачен поглед от Черните зъби.

— Дръж си езика зад зъбите, жено.

Понечих да му отвърна, но някой ме изпревари: един дребен арендатор, който живееше по-нататък в долчинката. Той седеше сам в тъмния ъгъл, надвесен над чаша бира, но вдигна глава и погледна към шумната маса.

— А ти се дръж по-прилично, Макийн. Родрик Мор се напи като глупак на сватбата. Нищо чудно, че не е направил нищо през нощта.

Носът и бузите на Черните зъби се зачервиха от гняв.

— Родрик Мор беше прокълнат от вещица!

— Такова нещо няма, лековерен глупак такъв.

Макийн изрева от яд и се надигна олюлявайки се.

— Тъй ли, Маккинън? Осмеляваш се да ме наричаш така в лицето?

— Току-що го направи — сопна му се Ма Синклер. — Сега сядай долу, Уилиям, или повече кракът ти няма да стъпи тук.

Мъжът изръмжа и успя да седне на мястото си, преди да се е строполил на земята.

— Само слугите на дявола твърдят, че няма вещерски проклятия — промърмори той.

Този път Маккинън се надигна заплашително.

— Ще се осмелиш ли да го повториш отново с мъжки глас?

Неколцина от останалите се спогледаха неспокойно; едва ли смятаха, че Макийн има някакви шансове да остане достатъчно дълго на крака, за да може да бъде ударен. Атмосферата вече не ми харесваше, а щом видях разтревоженото лице на Ма Синклер, изгубих желание и да се включа в кавгата. Мъчителят на цигулката надигна нервно инструмента си и изкара няколко погребални ноти от нещастните й струни. В този миг разбрах, че вече не издържам. Тръснах чашата си на бара и отидох до него, протягайки ръка. Той се сепна и отпусна лъка.