Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 66
Перейти на страницу:

— Тя ме захапа — повтори Ханес с нотка на страх в гласа. — Мястото кърви.

— Остави я под помпата за малко — посъветва го главният стражар.

— Но тя, искам да кажа, тя ме прокле…

— И какво от това? Сега да не би да си мислиш, че може всеки момент да умреш? Зъбите й все пак не са отровни, нали? Бързо вън при помпата. Дрес, а ти вдигни момичето. Ще я заведем при господаря.

Дрес ме изправи на крака, като ме хвана за колана, сякаш беше дръжка на чанта. Изведнъж светът се преобърна, защото той ме метна на рамо и аз увиснах с главата надолу. Заритах с крака, за да се освободя, но той само ръмжеше.

— Престани. И краката ти ще вържем, ако се наложи.

Спрях да се мятам. И без това осъзнавах, че няма никакъв смисъл.

Дрес ме беше носил и ме хвърли на земята, сякаш бях чувал с картофи. Нищо не виждах и не успях да се подпра с ръце, когато паднах. Макар че палтото беше плътно и омекоти малко удара, аз все пак си натъртих рамото и коляното, и отново лежах, без да мога да се изправя.

— Е? — каза един леден глас. — Какво ми носите?

— Едно момиче, госпожо. Хванахме дъщерята на Жрицата.

— Защо е опакована като коледен подарък?

— Госпожо, мислехме си, че… — главният стражар замълча и се изкашля нервно. — Очите й, мадам…

— Тя е дете, главни стражарю. Нима трима големи мъже не могат да се справят с нея, дори лицето й да не е покрито? Пуснете я.

Не бях сигурна кой беше господарят. Но когато Дрес разхлаби колана и най-накрая махнаха душливото палто от мен, първото нещо, което видях, беше една обемна синя копринена пола. А когато вдигнах глава, съзрях везан в златисто колан около талията, черна коса, прибрана в стегната мрежа с бели перли, и накрая едно мъртвешки бледо, изпито лице. Призрачната дама. Дама Лизеа. Майката на Дракан.

Този път аз не исках да я гледам в очите, но беше неизбежно. В главата ми затанцуваха объркани картини — нож, вихрушка от бял пух и онези ядосани викове, толкова силни и пронизителни, сякаш ги издаваше граблива птица, а не човек. Тя се наведе към мен и аз несъзнателно се свих. Но тя само ме докосна нежно по едната ръка.

— Ти кървиш, момиченце. Нараниха ли те?

Не вярвах на ушите си. Очаквах, че отново ще измъкне ножа и веднага ще ми пререже гърлото. А тя стоеше до мен и звучеше така, сякаш наистина се притеснява за ухапаната ми ръка. Онемях от почуда.

Кльощавата й бяла ръка повдигна ръкава ми и откри напоената с кръв превръзка.

— Не сме го направили ние — каза главният стражар.

— Сигурно проклетото Чудовище я е ранило.

Дама Лизеа пусна ръкава ми.

— Горкото дете. Имаш късмет, че си избягала, преди да ти стори още по-ужасни неща. Сега си на сигурно място.

Аз отворих уста и отново я затворих. Какво можех да кажа? Искаше ми се да защитя Нико, но не беше много разумно да го правя. Най-добре беше да не показвам, че знам къде е.

— Съвсем си объркана, нали? Седни тук — на стола.

Как се казваш?

— Дина — изкваках аз. Имах чувството, че съм попаднала в някакъв омагьосан замък, където всички се държаха по начин, противен на очакванията. Да не би защото главният стражар и хората му бяха там? Тя ме хвана за здравия лакът и ме подкрепяше, сякаш я беше страх, че иначе ще падна. Столът, на който ми помогна да седна, имаше седалка от червена кожа и брокатена възглавница с блестящи златни нишки. Определено не беше предназначен за такива протрити и мръсни одежди като моите.

— Разкажи ни какво се случи, Дина — каза тя. — Как избяга от него? Защо те държеше в плен?

Парфюмът й ме обгърна като невидим облак. Беше не по-малко душлив от палтото. Не знаех какво да отговоря.

— Къде е мама? — попитах аз. — Защо искате да я убиете? Тя не е сторила нищо нередно! — опитах се да уловя погледа й, но тя гледаше главния стражар, макар че говореше на мен.

— Майка ти не каза истината и измени на призванието си — отвърна ми дама Лизеа. — Това е сериозна простъпка. Но може да е постъпила така, защото се е страхувала за живота ти. Сега, след като й покажем, че си на сигурно място под нашата опека, се надявам да промени думите си. Пък ако ти можеш да ни помогнеш да хванем чудовището Никодемус… да, мисля, че тогава майка ти със сигурност може да избегне наказанието.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)