Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 66
Перейти на страницу:

— Върни на момчето кесията и го пусни да си ходи — нареди главният стражар. Коленете ми омекнаха от облекчение. Дрес ме пусна, а Ханес ми подаде колана, кесията и монетите. Ръцете ми трепереха, докато връзвах кесията, но накрая успях.

— Да не забравиш това, момче — каза главният стражар и ми подаде бележката. — Да не си помисли мамчето, че лъжеш.

— Благодаря, господине — отвърнах му аз и хванах листа.

Той обаче не го пусна.

Стояхме така, всеки държеше своя край от бележката, а аз не можех да разбера защо не я пуска.

— Господине? — казах аз и усетих, че гласът ми леко трепери. — Може ли да си получа бележката? Но внимавах да не го погледна.

— Ръцете ти са прекалено чисти — рече той.

В началото не разбирах какво иска да каже. Беше съвсем неочаквано. Такава ирония. „Ръцете ти са мръсни“ — все ми повтаряше мама. След което ме пращаше да отида до помпата и да ги измия, преди да ми позволи да седна на масата или да пипам шишета й със сок, етикетите за бурканите с билки или каквото и да било друго. Не помня някой някога да ми беше казвал, че ръцете ми са прекалено чисти.

И тогава осъзнах какво не беше наред. Сетих се за ръцете на сина на мелничаря, и за тези на Лудия Малте — големи силни длани със счупени нокти и набита между пръстите и около кокалчетата мръсотия, сякаш някой беше боядисал гънките им в кафяво. Аз пуснах бележката и дръпнах ръка към себе си, но, разбира се, беше твърде късно. Главният стражар ме хвана здраво за китката.

— Това не е момчешка ръка — каза той. — А още по-малко на носач на дърва.

Извих ръка и се опитах да се освободя, но единственото, което постигнах, беше, че Дрес ме хвана за другата, ранената, и трябваше да прехапя устна, за да не изкрещя от болка.

— Да не искаш да кажеш, че е момиче?

Главният стражар ме хвана за брадичката и вдигна главата ми.

— Я се вгледай добре — каза той. — Разбира се, че е момиче.

Аз затворих очи, но усетих как сълзите напираха през миглите ми. Усещах пареща, туптяща болка в ръката, която Дрес държеше, и не можех да понеса мисълта, че бях на косъм да се измъкна, а отново бях пленница.

— Погледни ме — каза главният стражар спокойно, дори нежно. — Погледни ме, момичето ми… — сякаш примамваше дете или животно, което се опитваше да дресира.

„Добре — помислих си аз, — след като сам ме моли, ще го погледна.“ Отворих очи и отвърнах на погледа му.

— Пусни ме — казах аз, като дадох всичко от себе си, за да звуча като Жрица. — Или така се отнасяте с по-слабите от вас?

И двамата ме пуснаха. Аз се отдалечих заднешком и се насочих към вратата. Дрес стоеше, поклащаше глава и изглеждаше така, сякаш някой го бе ударил с ковашки чук по главата. Главният стражар не помръдваше. Погледът му блуждаеше, но накрая отново се обърна към мен.

— Ти си дъщерята на Жрицата — каза той.

— Да. И мен ли ще хвърлите на драконите? Сигурно и пари ще взимате, за да могат хората да гледат? — не успявах да докарам точната интонация — гласът ми звучеше прекалено несигурно и едновременно ядосано. — Сякаш е някаква клоунада — гласът ми съвсем изчезна. Не можех да кажа нищо повече. Но главният стражар отново сведе глава и се втренчи в пода.

— Нищо няма да ти направим — каза той. — А сигурно скоро ще пуснат и майка ти, стига истинският убиец да се предаде.

— Вие знаете ли изобщо кой е той? Замисляли ли сте се изобщо…?

Не можах да продължа, защото Ханес ме хвана отзад и ми запуши устата.

— Държа я — извика той.

Ухапах го по ръката, колкото сила имах.

— По дяволите — изрева той. — Тя ме ухапа! Това дяволско изчадие ме ухапа!

— Да пукнеш дано — извиках аз и го ритнах в крака.

Ханес сипеше ругатни и не ме пускаше, а и Дрес се размърда. Той свали някакво старо палто от една кука на стената и го хвърли върху главата ми, така че не можех нито да виждам, нито да дишам. Един от двамата, най-вероятно Ханес, ме просна на пода и притисна с нещо гърба ми, може би с коляно.

— Дай ми колана си! — изрева Дрес, и скоро след това вързаха ръцете ми, така че не можех да ги движа.

Вече не усещах натиска върху гърба си, но все още не можех да се изправя. Палтото миришеше на пот и застояло и беше толкова дебело, че имах чувството, че ще се задуша. Коланът, с който ме бяха вързали, се впиваше в болната ми ръка и я стягаше, а явно раните ми се бяха отворили, докато Дрес ме бе държал, защото едно топло влажно петно се разля от лакътя надолу към китката ми. Аз с усилие се обърнах и се подпрях на другата си ръка, после легнах по гръб и се опитах да седна.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)