![Един от 100 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/1/edin-ot-100-bg-download.jpg)
Един от 100 [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-399-062-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един от 100 [bg]». Краткое содержание книги:
— Случайно разбрали ли сте дали е имал и друга ориентация освен хетеросексуалната?
— Не, за Бога! Беше много мъжествен. Намеквате, че е бил…
— Не. Но когато някой е убит, се налага да задаваме всякакви въпроси.
— Много плаках, като прочетох какво му се е случило. Беше готин, а пък тялото му бе съвършено. Толкова ми е мъчно за приятелката му!
— Защо прекъснахте връзката?
— Ами… разделихме се по взаимно съгласие, така да се каже. Накрая изчерпахме темите за разговор.
Чу се ръмженето на мощен дизелов двигател. Моника подскочи:
— Божичко, Лари е! Не казвайте нищо за Питър, моля ви, моля ви, моля ви.
По алеята профуча джип, шофьорът гневно се взираше в нас.
— Усмихнете се и поклатете глава, госпожо Талмидж — прошепнах.
— Моля?
— Усмихнете се широко, поклатете глава, все едно казвате „не“.
Тя най-сетне се досети, че се опитвам да я измъкна, и се подчини, дори звънливо се изсмя, но смехът й беше заглушен от рева на форсирания двигател. Намигнах на Хари, махнахме за сбогом на госпожа Талмидж. Обърнахме се да си тръгнем и се озовахме лице срещу лице със съпруга й, който изскочи от грамадния „Додж Рам“ 3 500, чийто ауспух приличаше на дуло на гаубица. Повърхностите, които не бяха покрити с боя, бяха никелирани. Надписът на вратата гласеше: „Продажби на генератори. Атлас — вашата независима енергийна компания“. Лари не изключи двигателя, остави вратата отворена. Беше двуметров исполин, положително тежеше сто и двайсет килограма, вратът му беше дебел като на Хари. Лицето му беше пламнало от гняв, перчеше се като пуяк; сигурно бяхме навлезли в периметъра му, който си беше запазил с препикаване.
— Хей — избоботи. — Какво търсите тук вие двамата?
Обърнах се и подхвърлих:
— Още веднъж ви благодаря, госпожо Талмидж. Извинете за безпокойството.
— Попитах какво търсите тук? — изръмжа Лари.
Усмихнах се, както се усмихва човек на симпатичните кученца.
— Сигурно вие сте съпругът — казах учтиво, показах му значката си. — Вчера в тунела Банклик някой е причинил тежка катастрофа и е избягал. Свидетел е видял част от номера и твърди, че виновникът е карал жълта спортна кола… — Нарочно говорех високо, за да чува и Моника.
— Не е за вярване колко жълти автомобили имат почти сходни номера! — негодуващо възкликна партньорът ми. Течеше поредното шоу на Хари и Карсън.
Следващата реплика беше моя:
— Оглеждаме всички коли, отговарящи на описанието. Търсим автомобил с ударен преден калник. Очевидно… — Погледнах бимъра. — Жена ви не е човекът, който ни трябва.
— Точно така! — намръщи се Лари и взе да сваля куфари от джипа-чудовище.
Преди да се качим в нашата кола, погледнах Моника. Тя беззвучно изрече „Благодаря“, после лъчезарно се усмихна на „мъжкото момче“ Лари, който се завръщаше у дома след поредната ловна или риболовна експедиция.
Тринайсета глава
Освен мен в малкото гробище „Чърч Стрийт“ зад градската библиотека нямаше жива душа. Намирах се в малък парк с вековни дървета, осеян с надгробни камъни, които свидетелстваха колко мимолетен е престоят ни на този свят. Хари се отби в библиотеката да върне няколко книги, а аз влязох в гробището, което възкреси в паметта ми спомени от близкото минало.
Докато работех по случая Ейдриан и в съзнанието ми ехтеше вой на сирени, преследваха ме мисли за плъхове, пожари и овъглените очи на едно момиченце, често идвах тук, сядах под някое дърво и се вслушвах в тишината. Смъртта на Теса Рамирес бе неописуемо жестока, ала гробовете бяха олицетворение на покоя, сякаш Смъртта бе спряла по пътя си между световете, за да позволи на избраниците си да забравят спомените, предшестващи появяването й, и да им даде вечно убежище под клоните на вековните дървета. Надявах се тукашните обитатели да са приели радушно дребничкото чернокосо момиченце — може би щяха да го напътстват, да му помогнат да достигне великото прозрение.
„То сигурно съществува — мислех си. — Защо висшата сила ни е дарила с живот, ако не да направи така, че нашите пътувания, които повече приличат на изследователски експедиции, в крайна сметка да ни отведат до Великото прозрение и ние удивено да възкликнем: Точно така! Как не се сетих по-рано? Толкова е лесно! Така се набива на очи!“
А може би е тъкмо обратното, може би животът ни е подчинен на хаоса. Най-гениалните ни лъжи са онези, които запазваме за себе си.
— Невидимите нишки са навсякъде. — Гласът на Хари ме изтръгна от размишленията ми. Така се бях унесъл, че не бях забелязал кога се е появил. „Невидими нишки“ беше неговият термин за зависимостта между наглед несвързани събития, на които се натъквахме при разследването на убийства. Отначало бяха невидими, но постепенно се разкриваха, докато накрая си давахме сметка, че буквално са щели да извадят очите ни.