![Веселото гробище [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/4/veseloto-grobishche-bg-download.jpg)
Веселото гробище [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-303-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Веселото гробище [bg]». Краткое содержание книги:
Нещо изскърца зад гърба му, Траян рязко се обърна, но беше сам в стаята. Спусна се навън. По пътя застигна Щурата Стела, но не й обърна внимание. Нахлу в коридора на медицинския пункт и се разкрещя:
- Помощ! Помощ!
Траян прескочи краката на двама старци и влетя в стаята на доктора. Вътре имаше непозната жена, която изпищя при влизането на младежа.
- Докторе, докторе - задъхано изрече младежът. - Господин Бончев е много зле. Побързайте, моля ви!
- Само спокойно - изрече доктор Дарев, но бързо стана от мястото си. - Какво му е на учителя?
- Не знам. Мисля, че е получил инсулт - каза Траян. - Може и инфаркт да е...
- Идвам веднага - отговори доктор Дарев, обърна се към пациентката и й каза: - Изчакайте ме тук!
Двамата мъже излязоха от лечебницата. Доктор Дарев тръгна в противоположната посока.
- Къде отивате? - изкрещя Траян. - Всяка секунда е ценна!
- Ще отидем с линейката - отвърна спокойно медикът. - Тя е за подобни случаи.
- Не. Аз ще стигна по-бързо пеша - каза младежът.
- Няма как да му помогнете - подметна обидено фелдшерът и влезе в линейката.
Траян тъкмо се обърна, когато Щурата Стела застана пред него.
- Какво става? - попита тя.
- Господин Бончев е зле - изрече младежът и хукна. - Дави се...
Щурата Стела го последва с бързи крачки. Когато пристигна пред дома на Бончо Гладиатора, Траян стоеше пред портата.
- Къде е линейката? - изкрещя той.
- Не знам - озадачи се жената. - Мислех, че е вече тук.
- Нали по един и същи път вървите?
- Не, обикновено колите минават по горния път - отговори Щурата Стела и понечи да влезе, но Траян й препречи пътя.
- Пусни ме, Софиянецо!
- Няма. Никой освен докторът няма да влезе.
- Ще те надупча! - извика Стела, но не успя да се промъкне покрай младежа.
В този момент иззад ъгъла се показа запъхтян доктор Дарев.
- Не успя да запали! - изрече той и се вмъкна през портата.
- Насам! - посочи му с ръка Траян отворената врата на къщата.
Влязоха в стаята. Докторът се надвеси над Бончо Гладиатора, потърси пулс, но не го откри.
- Съжалявам - изрече доктор Дарев. - Мъртъв е.
- Кой го уби, докторе? - извика зад тях Щурата Стела.
58
Мишената премести квадратчето на стенния календар. После каза:
- С днес стават пет.
- Какво броиш? - попита го партньорът му.
- Колко дни минаха, откакто се разходихме из Големия баир.
- Смущава те нещо, нали?
- Ами... Ако и днес мине без произшествия... - замислено изрече комисарят и после се отпусна на стола си.
- Какво?
- От една страна, ще си отдъхна - каза спокойно Донов. - Но от друга страна - ще си помисля, че съм професионално деформиран, че съм готов за пенсия...
- Какво те смущава в случая с пещерата? Това те питам - изрече Радо.
- Изчезналата верига, юнако - призна си комисарят.
- Може вълкът да я влачи из баирите - нехайно отвърна момчето.
- Но все някой трябва да е отвързал вълка, нали?
- Стопанинът му.
- Ето това искам да знам! - тропна с юмрук по бюрото Донов. - Кой е собственикът на вълка?
- Едва ли ще разберем.
- Този, който си е взел вълк за домашен любимец, носи отговорност за смъртта на овчаря - високо изговори Мишената.
- Както и да го тълкуваш, това е нещастен случай - отвърна Радо.
- Знам. Страх ме е, ако се повтори...
- Защото тогава няма да е нещастен случай, нали?
- Знае ли човек... - въздъхна комисарят. - Все старци се разхождат из Големия баир.
В този момент звънна мобилния телефон на комисаря. Той погледна дисплея и каза:
- Слушам, господин Вампоров.
- Видяхме вълка - дочу задъхания глас на кралевския кмет.
- На верига ли?
- Избяга, разбираш ли, избяга! - крещеше възбудено Вампора и Мишената отдалечи телефона от ухото си.
- А верига имаше ли? - повтори отново въпроса си комисарят.
- Нали това ти казвам? Нямаше верига, нямаше...
- А нещо друго да е станало тези дни из Кралево? - напрегнато попита Донов.
- Спокойно е, господин комисар - след кратка пауза отговори Вампора. - Чакай, че ми звъни Щурата Стела - и кметът затвори.
- Няма други произшествия, нали? - попита Радо Ангелов.
- Слава Богу! Но вълкът е без верига, юнако...
- Да направим хайка - предложи Радо.
- С „Макаров“ ли ще стреляш по вълк?
- Само предложих. Не се натискам - отвърна момчето.
- А и как ще изпреварим ловната дружинка от Кралево? - ухили се Мишената.
Телефонът отново звънна.
- Пак е Вампора - каза комисарят и изслуша съобщението. После затвори и въздъхна. - Май нещо става из Кралево.
- Какво?