Обявяването на лот № 49 [bg]

— Знаете ли какво е чудо? Не онова, което е твърдял Бакунин, а проникването на чужд свят в нашия. По-голямата част от времето ние водим мирно съвместно съществувание, но когато влезем в контакт, настъпва катаклизъм. Подобно на църквата, която ненавиждаме, ние, анархистите, също вярваме в наличието на един друг свят. Там революциите избухват спонтанно, без вождове, а душевната дарба за единомислие дава възможност на масите да работят задружно, без усилия, автоматично, тъй както функционира човешкият организъм. И все пак, сеньора, ако някога действително бъде създаден такъв идеален свят, аз също ще трябва да извикам: Чудо! Анархистко чудо! Каквото е вашият приятел. Той е съвършеният, абсолютният пример на онова, срещу което ние водим неотклонна борба. В Мексико привилегированият винаги, макар и не напълно, изкупва греховете си, защото е един от народа и нищо свръхестествено няма в него. Но вашият приятел, освен ако не се шегува, направо ме вцепенява, тъй както някой индианец би изпаднал в ужас, ако пред него внезапно изникне Богородица.

През изминалите години Едипа бе запомнила Хесус, защото той бе видял у Пиърс онова, което тя не бе доловила. Все едно бе станал неин безполов съперник. Сега, отпивайки гъстото поизстинало кафе, сварено от юкатекото в пръстен кафеник на задната горелка на печката, заслушана в съзаклятническите приказки на Хесус, тя помисли, че ако не е била внушената му от чудото Пиърс увереност, анархистът Хесус Арабал сигурно би зарязал своя ЦРУ и както всички останали в крайна сметка би преминал към конформисткото мнозинство от поддръжници на управляващата Институционална Революционна Партия и съответно необходимостта да живее в изгнание би отпаднала.

Подобно на Максуеловия демон, мъртвият беше свързващото звено в едно съвпадение. Без него нито тя, нито Хесус биха се озовали тъкмо там, тъкмо в този момент. Това бе достатъчно ясен знак, едно закодирано предупреждение. А какво бе случайно тази вечер? Погледът й внезапно падна върху навит на руло много стар брой от анархосиндикалисткия вестник „Рехенерасион“58 с дата от 1904 година. До печата нямаше пощенска марка, а само ръкописно изображение на пощенския рог.

— Продължават да пристигат — поясни Арабал. — В пощата ли са ги забавяли толкова много? Дали не съм абониран на мястото на някой умрял член? Наистина ли пътуват от шестдесет години? Излишни въпроси. Аз съм само един най-обикновен редник. Хората от по-високите нива вероятно имат своите основания.

Едипа отнесе тази мисъл със себе си навън, обратно в нощта.

На градския плаж, часове след затварянето на увеселителните игри и сергиите за пица, тя се размина безпрепятствено с призрачна тълпа бавно крачещи гамени, които дори не я закачиха. Върху тънките им черни якета, с конци, които на оскъдната лунна светлина изглеждаха сребърни, бе извезан пощенският рог. Всички бяха пушили, смъркали или инжектирали наркотици и сигурно изобщо не я забелязаха.