Тайната на Медичите [bg]

— Какво толкова специално има в куп стари кокали?

Джеф се усмихна.

— Да, схващам какво имаш предвид. На нас ни се струва глупаво, но преди хиляда години са отдавали голямо значение на подобни неща.

— Не разбирам как са могли да бъдат сигурни, че това наистина са костите на свети Марко?

— Фактически не са могли, но са искали да вярват, че не са сбъркали. Освен това не е имало начин да се докаже противното.

Тя отново вдигна рамене.

— Повечето реликви са били фалшификати, но търговията с костите на светци и други свети люде е процъфтявала. Във Византия дори се провеждали търгове. Нещо като ибей от първото хилядолетие.

Роуз пусна лека усмивка.

Джеф въздъхна.

— Ела, смятам, че трябва да поговорим.

Прекосиха базиликата, следвайки тълпата, завиха надясно и влязоха в хаоса от улички откъм северната част на „Сан Марко“, минаха покрай бутиците с дизайнерски дрехи и магазинчетата за сувенири и стъклените дрънкулки, произвеждани масово в Мурано. Оттам поеха обратно към Рива дели Шиавони, бреговата линия на лагуната, близо до двореца на дожите. Когато стигнаха до водата, седнаха на високата стена. Сега водата в канала се плискаше под краката им и те започнаха да зяпат гондолите, които се полюшваха върху вълните.

— Добре — подхвана нежно Джеф, — ще ми кажеш ли за какво е всичко това?

— Кое?

— Роуз, моля те.

Неочаквано тя вдигна очи.

— Тази жена.

Джеф я погледна неразбиращо.

— Гаджето ти, Еди.

— Гаджето? О, значи това е причината.

— О, татко, моля те, не ме подценявай. Зная всичко за теб и нея. Знам го от много отдавна.

Джеф поклати глава и се усмихна.

— Не се дръж покровителствено с мен! — избухна Роуз.

— Роуз, моля те, престани. Просто престани. Приела си нещата погрешно. — Той я сграбчи за рамото и тя се обърна към него с разкривено от ярост лице.

— Така ли?

— Да, така. С Еди сме приятели. И винаги сме били такива.

— Не това чух.

— От кого? О, разбирам…

— Тя ми разказа всичко.

— Виж, каквото и да ти е разказала майка ти, просто не е истина.

— Тя ми каза, че ти си разрушил брака ви, защото си имал връзка с Еди.

Джеф не знаеше какво да каже. Той загледа дъщеря си, без да каже и дума, а тя внезапно разбра напълно ясно, че е била лъгана.

— О, тате — протегна ръце към него Роуз. Джеф я придърпа плътно до себе си и за миг се върна обратно във времето, когато Роуз беше малка и плачеше на рамото му след падане от колелото или уплашена от кучето на съседа. Той се дръпна назад и погледна лицето й, големите влажни очи, пълните й устни. Изпита невероятен гняв срещу лъжливата кучка, която му беше някога жена. Та тя нямаше никакви задръжки. Беше лъгала и мамила по време на брака им и сега… Трябваше да потисне горчилката, или поне за момента. Той прегърна Роуз и те останаха известно време така, потънали в мълчание, загледани в пътническите корабчета.