![Тайната на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/4/tajnata-na-medichite-bg-download.jpg)
Тайната на Медичите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
„Тайната на Медичите“ заплита минало и настояще в трилър, който не отпуска хватката си дори за миг.
— И аз мисля така.
— Какво ще кажеш за стария амфитеатър? — внезапно се сети Козимо. — Спомням си, че под местата за зрителите имаше помещения. Там ще сме на сухо и в безопасност.
След още няколко минути езда те започнаха да различават острите очертания на амфитеатъра на фона на нощното небе. Заобиколиха източната му страна и навлязоха в приземната част, близо до мястото, откъдето някога изпълнителите са се качвали на сцената. Околността изглеждаше напълно пуста и беше тихо като в гроб. Измокрени от несекващия дъжд, те слязоха от конете и ги завързаха. Козимо поведе групата към елипсовидната част за зрителите.
Това беше древно и някога почитано място, построено преди повече от хиляда години, когато Рим се е наслаждавал на зенита на своята слава. Актьори и изпълнители от всички краища на империята бяха идвали тук да изнасят представления. Императори и благородници са подтиквали публиката да избухва във френетични ръкопляскания, ако боговете били благосклонни към изпълнението. Козимо беше посещавал останките като дете и бе проучвал подобните на пещери помещения, които лежаха под каменните пейки за зрителите. Тук актьорите са се преобличали и са се настанявали цирковите трупи със своите лъвове и маймуни. Тук са спели и робите, които осигурявали работата на амфитеатъра и управлявали огромните механически устройства, използвани за вдигане на сложните декори. Това беше лабиринт от помещения и коридори, сега голи и безжизнени, но с малко въображение човек все още можеше да чуе гласовете на отминалото хилядолетие, радостните викове на хилядите насядали по каменните пейки на амфитеатъра и стенанията на изтощените роби. С още малко въображение човек можеше да подуши животните и тежката миризма на кръв.
Козимо бутна вратата и те влязоха в един широк коридор. От двете му страни бяха наредени малки тъмни стаи. Той запали фенера, провесен в единия край на пръчка, и го подаде на Николи. Плъхове побягнаха от кръга светлина, облял пътниците.
— Е, тук няма удобствата, на които си свикнал, Николо — пошегува се Козимо, — но поне е сухо.
Слугите бяха изпратени обратно при конете, за да ги нахранят и да донесат постелките и завивките. Двама от тях поеха първата стража, докато останалата част от групата се опита да се настани толкова удобно, колкото твърдите камъни позволяваха. Намериха стар фенер, закачен на ръждясала скоба в стената, напълниха го с масло, сложиха за фитил парче плат и го запалиха.
Козимо нямаше никаква представа колко е часът, когато го събудиха писъците, носещи се от коридора. Близо до ухото си чу съсъка на стомана, когато Николо с едно-единствено ловко движение извади сабята си и скочи на крака. В сумрачната кафеникава светлина, заливаща помещението, той първо не можа нищо да различи, но след това чу тежко дишане. На прага се появи бяло като мрамор лице. Беше един от пазачите.
— Вълци — изхърка той и падна по лице. Козимо и Николи клекнаха до него. Гърбът на мъжа беше раздран и просмукан с кръв. През раздраната туника се виждаше разкъсаната плът.
Преди да успеят да стигнат до вратата, две черни сенки се появиха на прага. Козимо успя да зърне блестящите бели зъби и червеното на провесения език. Николи реагира с бързината на светкавица. Чу се свистенето на закалената стомана, след това противно жвакане, когато Николо уцели гърлото на животното, преряза го, измъкна сабята и толкова силно я заби в устата на другия вълк, че тя излезе от тила на звяра.
Козимо беше извадил сабята си и се втурна подир Николи, който беше хукнал към вратата.
— Останете тук — кресна той на невъоръжените слуги, — и залостете вратата!
Николи измъкна факлата от халката на стената и тръгна по коридора. Пред тях той правеше завой и оттам започваше проходът, който водеше навън. Николи пое напред, стъпвайки тихо с гръб, притиснат към студената каменна стена. Надникна зад ъгъла и изведнъж се втурна напред.
Вторият пазач беше мъртъв и лежеше по гръб на пода с разперени крайници. Едната му ръка лежеше полуизядена на около метър от трупа. Един вълк се беше навел над лицето му и го гризеше. Когато Николи се появи, хищникът вдигна поглед. Очите му бяха жълти, а козината, изцапана с кръв, на муцуната имаше дълбок белег, който се спускаше от окото до долната челюст. Животното вдигна огромната си глава и издаде смразяващ кръвта вой. Иззад една колона от лявата им страна изскочиха още два вълка.
— Гръб до гръб! — изкрещя Николи. — Действай!
Козимо се подчини мигновено. Николи замахна с факлата в лявата си ръка и описа голям оранжев полукръг. Сабята в дясната му ръка проблесна на жълтеникавата светлина.