Двор от крила и разруха

Молех се никоя от тях да не ни дебне на леденото поле, защото белите им кожуси се сливаха с околната среда.

Отношенията между Двора на Нощта и този на Зимата бяха относително добри, но и те, като връзките между всички останали дворове, се бяха пообтегнали след събитията с Амаранта. След като беше изклала толкова много от тях, включително, спомних си с неприятно чувство в стомаха, десетки деца от Двора на Зимата.

Не можех да си представя каква загуба бяха преживели, каква ярост и печал. През месеците си на обучение с Рис така и не се бях осмелила да попитам чии деца са били. Какви последици е имало. Дали това е било най-тежкото престъпление на Амаранта, или само едно от безчетните.

Но независимо от що-годе стабилните им отношения, Зимата беше един от Сезонните дворове. По-вероятно беше да застане на страната на Тамлин, на Таркуин. Най-надеждните ни съюзници си оставаха Слънчевите дворове: Зората и Деня. Те обаче се намираха твърде на север — отвъд границата между Слънчевите и Сезонните дворове. Парчето свещена ничия земя, където се разполагаше В недрата на Планината. И колибата на Тъкачката.

Щяхме да сме намерили смъртта си дълго преди да припарим до онази гибелна, древна гора.

Чак след цяло денонощие успяхме да прекосим планината и да стъпим върху дебелия лед. Тук не вирееше нищо и разбрах, че сме попаднали на твърда земя, по сбития сняг под краката ни. Преди това ледът често беше прозрачен като стъкло и разкриваше тъмните, бездънни езера отдолу.

Поне не срещнахме бели мечки. Въпреки че истинската заплаха, както бързо осъзнахме, беше пълната липса на подслон: ледената пустош не предлагаше никакво укритие от вятъра и студа. А ако запалехме огън с немощната си магия, всеки можеше да го зърне. Да не говорим колко неразумно звучеше да запалим огън върху замръзнало езеро.