Не казвай сбогом [bg]

„Моля те, не ми говори“, помислих си.

— Здрасти, Ник, аз съм Шона Кели. — Имаше ненужно висок глас, малко остър, като на някаква замаяна разгорещена магарица. Протегна ръка и аз усетих как ме пронизва тревога, когато приятелките на Шона тръгнаха надолу по пътеката, мятайки затворнически погледи към нас двамата. Предложих й каквото имах: благодарността си, вода, неловкостта, от която си глътнах езика. Шона изобщо не се канеше да тръгва, макар че самият аз се запътих към пътеката, по която бяха поели приятелките й.

— Надявам се, че приятелите и роднините ти се грижат за теб, докато трае всичко това, Ник — каза тя и прогони с ръка една конска муха. — Мъжете забравят да се грижат за себе си. Трябва ти утешителна храна, това ти трябва.

— Хапваме предимно суха храна — лесно и бързо е. — Още усещах вкуса на салама в гърлото си, а мирисът му се надигаше от стомаха ми. Дадох си сметка, че не съм си мил зъбите от сутринта.

— О, горкичкият! Е, със сухоежбина няма да стане — поклати глава тя и къдриците й проблеснаха на слънцето. — Трябва да си пазиш силите. Имаш късмет, понеже правя страхотен картофен пай. Знаеш ли какво? Ще приготвя всичко и утре ще го донеса в доброволческия център. Можеш просто да си го претоплиш и да си имаш вкусна топла вечеря.

— Това е твърде много, наистина. Добре съм. Наистина.

— Ще бъдеш още по-добре, след като хапнеш нещо вкусно — каза тя и ме потупа по ръката.

Мълчание. Тя опита друг подход:

— Наистина се надявам, че тази история няма да има нищо общо… с проблема с бездомните — каза тя. — Подавам оплакване след оплакване. Един влезе в градината ми миналия месец. Сензорът за движение писна, надникнах навън и ето ти го него, тъпче се с домати. Лицето и ризата му бяха целите омазани със… сок и семена. Опитах да го уплаша, но той откъсна поне двайсет, преди да избяга. Тези момчета, Сините тетрадки, те бездруго бяха на ръба. Нищо друго не умеят.

Изведнъж изпитах симпатия към Сините тетрадки, представих си как влизам в техния огорчен лагер, размахвайки бяло знаме: аз съм ваш събрат, и аз работех в печата. Компютрите откраднаха работата ми.

— Не ми казвай, че си твърде млад, за да помниш сините тетрадки, Ник — продължаваше Шона. Смушка ме в ребрата и аз се сепнах по-силно, отколкото би трябвало.