Пайнс (Живи или мъртви) [bg]

— Е, името ви не означава нищо за мен. И какво очаквате? Да изпия това и да видя какво ще се случи ли?

— Спокойно можете да откажете, Тереза.

— Какво има в стъклениците?

— Бързо действащо, силно приспивателно.

— И когато се събудя, ще бъда като по магия с Итън, така ли?

— Нещата са малко по-сложни, но в общи линии, да.

Пилчър завъртя глава, погледна към предните прозорци и отново насочи вниманието си към Тереза.

— Скоро ще съмне — каза той. — Трябва да чуя отговора ви.

Тя свали очилата си и разтърка очи.

— В това състояние не мога да взема подобно решение.

— Но трябва да го направите.

Тереза сви крака и бавно се изправи.

— Това може да е отрова — каза тя, сочейки към масичката.

— Защо според вас ще искам да ви отровя?

— Нямам представа. Възможно е Итън да се е замесил в нещо.

— Тереза, ако исках да ви убия… — Той млъкна. — Оставам с впечатлението, че сте човек, който разбира другите. Какво ви казва интуицията ви? Че лъжа ли?

Тя отиде при камината и се загледа в семейния портрет, който си бяха направили миналата година.

— Итън и Бен в бели поло блузи, Тереза в бяла лятна рокля. Бяха минали през фотошоп и кожата им беше съвършена, а чертите им рязко се открояваха на светлините в студиото. Навремето се бяха смели колко изкуствено и нагласено се беше получило всичко, но сега, докато стоеше в дневната в тишината преди зазоряване с предложението да бъде отново с него, в гърлото й заседна буца, докато гледаше снимката.

— Това, което правите… — каза тя, без да откъсва поглед от съпруга си. — Ако е някаква лъжа… ще бъде ужасно жестока. Да предложите на опечалена вдовица шанс да види отново съпруга си.

Тереза погледна към Пилчър.

— Истина ли е? — попита тя.

— Да.

— Искам да ви повярвам — каза тя.

— Зная.

— Ужасно много го искам.

— Разбирам, че е скок на сляпо — рече той.

— Идвате по никое време, при това точно в тази нощ. Когато съм уморена, пияна и пълна до пръсване с мисли за него. Съмнявам се да е случайно съвпадение.

Пилчър се пресегна и взе едната стъкленица.

Вдигна я.

Тереза го гледаше.

Пое дълбоко дъх и издиша.

После тръгна през дневната към стълбището.

— Къде отивате? — попита Пилчър.

— Да взема сина си.

— Значи ще го направите? Ще дойдете с мен?

Тя спря в подножието на стълбите и го погледна.

— Ако го направя, ще си върнем ли стария живот?

— Какво имате предвид под „стария живот“? — попита Пилчър. — Тази къща ли? Този град? Приятелите?

Тереза кимна.

— Ако с Бен решите да дойдете с мен, нищо вече няма да е същото. Няма да видите отново тази къща. Така че в този смисъл, не.