Пайнс (Живи или мъртви) [bg]

Мъжът още беше там, а тя бе съвсем будна.

— Какво за него?

— Ще бъде по-просто, ако можем просто да седнем и да говорим лице в лице.

— Посред нощ е и аз нямам представа кой сте вие. Няма начин да ви пусна в къщата си.

— Ще поискате да чуете какво имам да ви кажа.

— Кажете ми го през вратата.

— Не мога да го направя.

— Тогава елате сутринта. Ще говорим тогава.

— Госпожо Бърк, ако си тръгна сега, никога вече няма да ме видите и повярвайте ми, това ще бъде трагедия и за вас, и за Бен. Кълна се… не ви желая нищо лошо.

— Махнете се от имота ми или ще извикам полицията.

Мъжът бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади моментална снимка.

Когато я приближи до шпионката, Тереза усети как нещо се пречупва в нея.

Беше снимка на Итън, легнал на стоманена операционна маса, гол под синята светлина. Лявата половина на лицето му изглеждаше силно натъртена и Тереза не можеше да определи дали е жив или мъртъв. Преди да осъзнае какво прави, ръката й сама посегна към верижката и дръпна резето.

Отвори вратата и мъжът сви чадъра си и го опря на стената. Зад него студеният дъжд потапяше в равномерен шум спящия град. Няколко къщи по-надолу беше паркиран тъмен „Мерцедес Спринтър“. Не пасваше на тази улица. Тереза се запита дали микробусът не е негов.

— Дейвид Пилчър — каза мъжът и протегна ръка.

— Какво сте направили с него? — попита Тереза, без да поема ръката му. — Мъртъв ли е?

— Мога ли да вляза?

Тя се дръпна назад и Пилчър прекрачи прага. Дъждовните капки блестяха като мъниста по носовете на черните му обувки.

— Мога да ги сваля — каза той, сочейки обувките си.

— Не се безпокойте.

Тя го поведе към дневната и двамата седнаха един срещу друг — Тереза на канапето, а Пилчър на дървения стол с права облегалка, който тя му довлече от трапезарията.

— Парти ли сте организирали снощи? — попита той.

— В чест на живота на съпруга ми.

— Звучи чудесно.

Тереза изведнъж се почувства ужасно уморена, очите й едва издържаха на ярката светлина на крушката.

— Защо имате снимка на мъжа ми, господин Пилчър?

— Няма значение.

— За мен има.

— Ами ако ви кажа, че съпругът ви е жив?

Цели десет секунди Тереза не си пое дъх.

Чуваше се бръмченето на съдомиялната, тропането на дъжда по покрива, туптенето на сърцето й — и нищо друго.

— Кой сте вие? — попита тя.

— Няма значение.

— Тогава как мога да ви имам…

Той вдигна ръка и черните му очи се присвиха.

— Засега по-добре ме изслушайте.

— От правителството ли сте?